В новата рубрика на "Фокус" - "Преди и сега", ще видим как е изглеждал един кът от Морската градина с около 90 години разлика с днес.

Това районът около Фонтанът на сирените.

Разликата е незначителна, въпреки 18-те петилетки, времева отдалеченост от левия и десния фотос на нашия колаж. Фонтанът е същия. Дърветата са станали по-големи. Но поляната има значителна разлика - сега тя е просто една обикновена поляна, а тогава е била красиво зацветена.

Строителството на фонтана започва през 1926 г. по инициатива на кмета Петър Стоянов (да не се бърка в бившия президент на България) и паркостроителя Антон Новак. Възложено е на скулптора Кирил Шиваров да изработи пластичната украса за фонтана. Заедно със своите ученици започва работа по заданието. Фонтанът е открит тържествено през лятото на 1928 г. по същото време, когато се открива и Морското казино (и двете снимки са правени от поляната между фонтана и Морското казино). Представлява кръгъл басейн с декоративна композиция. Тя е симетрично разгърната около вертикална ос и има повествователен характер. Върху естествени шуплести камъни, струпани като морско дъно, радиално с гръб към центъра са седнали три морски сирени, които са свели глави и поддържат на тила си голямата вълнообразна раковина. Тя е изпълнена с камъни, върху които е разположена група от малки деца. Изправено в центъра, едното е обгърнало с ръце голяма риба – водоскок. Обърнати с лице към зрителя, около него са насядали три деца, а между тях водни костенурки струят вода. Размерите на скулптурната композиция са 2,80 на 3,30 m, а диаметърът на басейна е 10 m. Използвани са изкуствен и естествен камък и цимент.

Зад фонтана на сирените се намира паметникът на Иван Вазов. Той е един от двата паметника на Патриарха на българската литература, създадени, докато е още жив. Открит е на 24 октомври 1920 г., с тържествен молебен за здраве, отслужен от митрополит Симеон в съслужие с четирима свещеници. След него реч произнася учителят от Девическата гимназия Илия Венов.