Парк-музеят на бойната дружба "Владислав Варненчик" във Варна е един от най-значимите мемориали не само в морския град, а в страната. Днес в постоянната рубрика на Varna24.bg – "Преди и сега“, ще ви разкажем неговата история.

Владислав III Варненчик (на полски: Władysław III Warneńczyk; на унгарски: I. Ulászló; на литовски: Vladislovas III; на хърватски: Vladislav I. Jagelović) е крал на Полша в периода (1434 – 1444), върховен княз на Литва в периода (1434 – 1440) и крал на Унгария (под име Уласло I) в периода (1440 – 1444), свързан с българската история. Пълният титул на Владислав III Варненчик е Wladislaus, Dei gracia rex Polonie, Hungarie, Dalmacie, Croacie, Rascie, Bulgarie, Sclavonie, nec non terrarum Cracovie, Sandomirie, Lancicie, Syradie, Cuyavie, Lythuanie princeps suppremus, Pomeranie, Russieque dominus et heres etc., в превод на български: Владислав по Божията милост крал на Полша, Унгария, Далмация, Хърватия, Рашка, България, Славония, земите на Краков, Сандомир, Ленчица, Шерадз, Куявия, върховен княз литовски, померански и руски, господар и наследник и пр.

Младият полски крал загива в бой с турците на 10 ноември 1444 г. и посмъртно получава прозвището Варненчик. Той загубва живота си във втория кръстоносен поход на в т.нар. Битка при Варна.

3 века по-късно по време на Кримската война през 1854 – 55 г. сънародници на полско-унгарския крал Владислав III Ягело издигат първия му паметник на могилата Мешели тепе край Варна. На четирите му страни на полски и английски е бил издълбан надпис: “На крал Владислава III от Ягиелони и на полските рицари, паднали до Варна на 10-й ноемврий 1444 г. – От полската дивизия под предводителството на Владислав граф Замойски, 3-й май 1856 г."

Варненският учител Йоан Николау, съвременник на събитията, пише: “Началникът на поляците въздигнал на свои разноски от бял мрамор един паметник като четириъгълна пирамида.“. Хермин Шкорпил допълва, че е бил "съграден и надписът е издълбан от Станислав Юлиян граф Остророг, капитан на Пети полк от полската кавалерия“. Ето и част от стихотворението:

"До Варна близо, където днес е пусто, глухо,

в поля блатисти и усамотени,

стърчат от четири столетия

жаловно две могили с насипи зелени…"

Този паметник обаче скоро бил разрушен. Местното население вярвало, че под него има съкровища и при опит да ги открие, го подкопали. Това станало толкова бързо, че когато малко след откриването на паметника трима българи решили да го заснемат, от него " не намерили нищо“.

Останала е обаче рисунка на мястото, от която през 1857 година в Париж е направена красива гравюра. На нея освен двете могили в дълбочина се вижда Варна и нос Галата.

Сегашният парк-музей на бойната дружба "Владислав Варненчик" е мемориален комплекс, посветен на битката на народите, състояла се на 10.ХІ.1444 г. между 20-хилядната съюзническа християнска европейска  армия, предвождана от полско-унгарския крал Владислав ІІІ Ягело и 60-хилядните османо-турски войски на султан Мурад ІІ.

Изграден в центъра на бойното поле между две тракийски могили, музейният комплекс се е превърнал в култово място за поклонение на много европейски народи пред паметта на загиналите им предци в общата антиосманска борба.

На територията на обширен парк, над автентична гробница от ІV в. преди Хр., през 1935 г. е изграден символичен мавзолей на 20-годишния крал, загинал трагично в битката и посмъртно получил името Варненчик. Там се намира копие на кралския саркофаг от Вавелския дворец в Полша.

През 1964 г. е построена  музейна сграда, в чиято експозиция е показано въоръжение и съоръжение на кралската рицарска армия и на армията на султан Мурад ІІ. Картини, скулптури и гравюри изобразяват моменти от варненската битка и нейните герои.

От 1996 г. съществува експозиция, посветена на създателя на Мавзолея и строителя на много културни паметници във Варна, големия български лечител, о.з полк. Петър Димков.

Вижте "Преди и сега“ от предната седмица ТУК