Варна е прастар град, преживял и добро, и лошо, видял много. В днешното издание на рубриката на "Фокус" - "Преди и сега" ще ви разкажем за два паметника и едно дърво в един от емблематичните кътове на Морската градина - при входа срещу Икономическия университет.

Там през 1961 година е издигнат монумент на Ленин. Той е един от хилядите в света. Паметниците на Ленин често са били "серийно производство“ – над 14 000 от тях са монтирани на територията на бившия СССР. 

Варненският бива свален в първите години след демократичните промени у нас. В България единственият останал паметник на Ленин се издига в русенското село Новград.

На 26 юни 1999 година на същото място в Морската градина е поставен монумент на Антон Новак. Инициатори за това са Владимир и Лиляна Станеви. Автор е проф. Пламен Братанов, който създава оригинална скулптура от камък и бронз, умело съчетаваща барелефа с изящен флорален мотив. Паметникът е финансиран от Община Варна.

Новак е създател на Морска градина. Паркостроителят е специализирал в дворците Шьонбурн и Белведере във Виена. Той е поканен по молба на варненската община през 1894 година от Карел Шкорпил. И така 35-годишният Новак е назначен за управител на градината и с ентусиазъм се се заем с преустройства. Огромна е работата по набавянето на подходящата растителност. С каруци (са пренасяни ценни видове от Варненско, от Лонгоза и Странджа, от Средиземноморието и Цариград. И скоро  Морската градина си спечелва славата на най-красивия парк на Балканите. През 1899 "предвид голямата деятелност" общината продължава договора на Антон Новак и му построява къща до днешната сграда на Радио Варна

Иначе до средата на XIX век днешната Морска градина е била голо поле, извън крепостните стени на града. Имало е само няколко вековни дървета, под които пладнувал махленския добитък. Около сегашния Военноморски музей имало лозя и малка градина. Наблизо била една от скотобойните на града и старите градски гробища. А сметта от града се изхвърляла по целия бряг.

Първообразът на градска градина възниква през пролетта на 1862 година. С подкрепата на турския кмет Халил ефенди и коменданта на Варна Саид паша се направи общинска градина Белидие бахча. В началото тя представлява зеленчукова градина, там където сега е входа-колонада, а по-късно на още четири декара са посадени вишневи дръвчета, други овошки, липи и кестени.

След Освобождението, през 1881 година, кметът Михаил Колони пръв поставя въпроса за създаването на градска градина зад Театъра и съвременен приморски парк. Предложението било прието с присмех и недоверие от общинските съветници, но все пак малка сума е отпусната. Активността на Михаил Колони и съидейниците му бързо дава резултати - градината скоро става 26 дка, засадени са първите 130 дръвчета, поправени са пътеките. И ето ''надвечер алеите се пълнят с върволяци кавалери и модно накичени дами''.

Зад двата паметника се вижда едно и също дърво. Това известното от лекарствата за памет Гинко билоба или дървото на момината коса. Родината на дървото е Китай. Това е последният жив вид от разред Ginkgoales, който се появява за първи път преди повече от 290 милиона години. Вкаменелости, много подобни на живите видове, принадлежащи към рода Гинко, се простират до епохата на средната юра преди приблизително 170 милиона години. Дървото е култивирано в началото на човешката история и става често засаждано.

Екстрактът от листа на Гинко обикновено се използва като хранителна добавка, но няма научни доказателства, че поддържа човешкото здраве или е ефективен срещу някакво заболяване.

Името на рода се счита за правописна грешка на японското произношение gin kyo, което означава "сребърна кайсия“. Плодовете му наистина приличат на малки кайсии или жълти джанки. Паднали на земята и загниващи те отделят невероятно остра и силно неприятна миризма.