В днешния материал от постоянната рубрика на "Фокус" - "Преди и сега", ще ви покажем част от площад "Независимост" с разлика от над 100 години.

На горната снимка от нашия колаж виждате Паметникът на приморците, паднали в Сръбско-българската война.

Сега той се намира между сградата на Община Варна и Археологическият музей.

Той е осветен на 25 септември 1894 година. Първоначално е поставен на средата на кръстовището на бул."Княгиня Мария-Луиза" и бул. "Владислав Варненчик". Средствата за паметника били събрани основно от офицерите, служещи в приморски полк. Това е и причината днес да виждаме плочата на северната част на паметника гласяща: "И те паднаха за защита на отечеството, за увековечение тяхната памет от другарите им приморци. 1894 година".

С отпуснати средства и от общинския съвет, под контрола на инж. Павел Каракулаков, започнал градежа, продължил пет месеца. Поставени били 4 плочи, като на едната са изписани част от имената на убитите войници - 54 на брой (всички имена са изписани върху плочите на паметника-портал на бул."Осми приморски полк". На западната страна в памет на командира на Трета приморска дружина, загинал през 1885 година е изписано: "Капитан Златев (Иван Атанасов). Командващ 3-та дружина, убит на 12-ти ноември, в сражението при гр.Цариброд". На фронталната част на паметника бил монтиран шестоконечен кръст, а под него поставена плоча, гласяща следното: "Въздигнатъ въ паметъ на убитите чинове от 8-ий пеший приморский полкъ при участието му в сраженията противъ сърбите: 4-ий действующи дружини на 11-ий и 12-ий ноемврий 1885 година при превземането на гр.Царибродъ и на 14-ий и 15-ий ноемврий при превземанието на гр.Пиротъ, а запасната му дружина въ състава на Видинския отрядъ на 14-ий и 15-ий ноемврий при селата Арчаръ и Гайтанци". 

На откриването на паметника била отслужена панихида от митрополит Симеон. Присъствал лично княз Фердинад с майка си Княгиня Клементина и съпругата му княгиня Мария-Луиза. Паметникът е бил открит без днешната му ограда. Семейството на Фердинанд дарилило 4000 лв. за дооформяне на паметника. Изградени били циментова площадка, снаряди калибър 28 в четирите ъгъла, оградени с верига, както и четири междинни снаряди калибър 20.

След това - през 1958 г. заради построяването на подлеза, е преместен пред бившия НИПКИК (сега градинката до НАП-Варна). Там е до 1995 година, когато е преместен на сегашното му място.

Зад него и на двете снимки се вижда Военноморският клуб. Строежът му започва през 1897 г. Архитект е инженер-майор Тодор Бояджиев, дипломирал се в Торино, Италия. Предприемач е свищовецът Стефан Иванов. Сградата е завършена в края на 1899 г. На 31 декември същата година е открита официално с провеждане на първия офицерски новогодишен бал, с който варненският елит посреща новия ХХ век. Построена е в ренесансов стил и е една от най-забележимите сгради в морския град.

Постепенно баловете стават традиция. Пищна елха, край която свири оркестър, украсява голямата танцувална зала. Елегантни дами и кавалери пристигат с файтони и за първи път показват пред елитното общество блестящите си тоалети, закупени най-често от Париж, Виена, Букурещ.

След 9 септември 1944 година Клубът е преименуван в Дом на Народната войска. През 1951 година получава името Дом народен флот, поради преобладаващите части от Военноморския флот, и става много популярен. От есента на 1980 г. до февруари 1983 година сградата на Военноморския клуб е реконструирана и разширена. Изгражда се нова част към Дома, свързана стилово със старата. От пролетта на 1992 г. Дом народен флот е преименуван във Военноморски клуб.