Съединението в Сливен е оповестено с камбанен звън, след като местната власт се е предала на Панайот Хитов и неговите сподвижници.  Виктория Михнева, уредник в отдел "История на България XV- XIX век“ на Регионалния исторически музей в Сливен разказва как е преминал денят на Съединението в Сливен, предаде "Фокус" .

На този ден, преди 138 години, Данаил Николаев и Чардафон Велики, начело на Източнорумелийската полиция и Голямоконарската чета, влизат в град Пловдив. Те обкръжават конака и принуждават главния управител Гаврил Кръстевич да се предаде. Слага се край на управлението на румелийската власт, която е заменена от Временното правителство, начело с д-р Георги Странски.

В Сливен Панайот Хитов получава телеграма от Захари Стоянов, че Съединението в Пловдив вече е обявено. Той заедно с Димитър Куртев, Манол Георгиев и други дейци влизат в префектурата и карат местната власт да се предаде. Камбанен звън известява жителите на града, които с радост приветстват случилото се.

На 8 септември, предвожданата от Панайот Хитов, Волентирска кавалерия се отправя към Ямбол, за да брани южната ни граница. През месец октомври към тях се присъединява и Димитър Кутев със своята доброволческа дружина.

Подобни чети и отряди се сформират из цялата страна, с единствената задача да защитят святото дело на Съединението в Сръбско-българската война, която започва на 2 ноември /14 ноември нов стил/ 1885 година.

Всички действия на дейците на Съединението в Сливен показват важното мястото на града като център на борбата за обединение на Княжество България и Източна Румелия.

Неслучайно Константин Иречек в пътеписа си "Пътувания из България“ отбелязва:

"Докато съществуваше Източна Румелия, Сливен беше втори град след Пловдив и спроти главния град с неговото триезично население стана важна опора на българското опозиционно движение, разбира се, съединистко; туй му спечели епитета "Румелийска Москва“, разказва Михнева. 

Убедителната победа на България в Сръбско-българската война, която приключва на 16 ноември (28 ноември н.с.) 1885 г. успешно защитава Съединението и води до издаване на Топханенския акт на 24 март (5 април) 1886 г., с който се признава обединението на Княжество България и Източна Румелия начело с български княз. Победата във "войната на капитаните срещу генералите“ дава увереност и надежда за постигане на висшата цел – обединение на всички разпокъсани български земи, допълни историкът.