Видинският симфоничен оркестър, правоприемник на който е Симфониета Видин, е създаден през януари 1949 година. Неговата история през тези 75 години е много богата, наситена със стотици концерти както на видинска сцена, така и в страната и в чужбина, разказва специално за "Фокус“ Мирослав Кръстев, директор на Симфониетата. Многобройни са изявите на симфониците в национални и международни конкурси и фестивали, концертите в престижни европейски зали. Много известни български и чуждестранни диригенти са заставали на концертния подиум във Видин, като солисти са гостували известни имена в инструменталното изкуство. Видинската Симфониета е утвърден културен институт, който достойно се вписва в музикалното пространство на България и през януари  т.г. навърши 75 години от създаването си.

Като държавен симфоничен оркестър съществуваме от януари 1949 г., каза Кръстев. Първите опити за създаване на непрофесионален оркестър, датират още през 1910 г. Известна е дейността на видинското музикалното дружество "Китара", с което се свързва и началото на нашия оркестър.

В старите видински вестници са запазени сведения за музикални вечери, за участията на инструменталисти в редица градски тържества. Първият концерт на вече одържавения видински симфоничен оркестър е на 28 юни 1949 година. Разбира се, той не е бил в пълен състав, наложило се е да се поканят допълнително оркестранти от други градове, но програмата е доста амбициозна, продължава разказа си Мирослав Кръстев. Като своеобразен реверанс към този първи концерт и изпълнените тогава симфонични произведения взехме за начало на празничния концерт по повод 70-годишнинината увертюрата "Ифигения в Авлида" на Глук. В този наш избор имаше определена символика, подчертаваща стремежите ни за приемственост в дейността на оркестъра. Този първи концерт е бил под диригентството на Борислав Михайлов, едно незабравимо име за видинските симфоници.

Румяна Дилова е емблематичен диригент за нас, с нея е свързана част от историята на видинската оперета. Както и имената на първите концертмайстори - Петър Хаджиангелов и Боян Генчев. Трудно ми е да изброя всички наши колеги по онова време, дали своя принос за създаването, за творческото укрепване и развитие на оркестъра през 75-те години на своето съществуване, допълва Кръстев.

Разлиствайки програмите на концертите, изнасяни в този повече от половин век същестуване, силно ме впечатли активността, ентусиазмът и високият професионализъм на тогавашните видински симфоници. Изпълняваните произведения - като трудност и като подбор - говорят не само за прецизност, но и за определен стремеж пред видинските граждани да бъде представено най-доброто от световната и българската симфонична класика, уточнява Кръстев. 

Пътят на видинския симфоничен оркестър през изминалите години е съпроводен и с трудности, и с успехи. Присъствието му в почти всички национални симфонични изяви утвърждава неговото име, допълва директорът на видинската Симфониета. Нещо повече - по идея на маестро Константин Илиев, посрещната със съпричастие и от оркестъра, и от видинското гражданство, Видин в миналото е домакин на престижен музикален форум - Дните на кантатно-ораториалната музика. Дунавският град и оркестърът му бяха единствените, дръзнали години наред да участват в едно нелеко за музиканти, хорове и отделни изпълнители национално музикално събитие. Дните на кантатно-ораториалната музика ни срещнаха с известни български диригенти и композитори, с хорови формации като капелата "Светослав Обретенов". Те бяха и много важен момент за обмен на културна информация между отделните институти, един важен коректив за качествотото на тяхната творческа дейност, си спомня Мирослав Кръстев. За съжаление, тяхното последно издание бе през 1998 година. Тогава ги нарекохме "Музикални празници" и разширихме до известна степен рамката на участие в тях на отделни музикални формации и солисти.

През годините на диригентския пулт на видинския симфоничен оркестър застават последователно Валентин Попов, Георги Нотев, Георги Чапразов, Андрей Андреев, Цанко Делибозов, Аспарух Лисов, Христо Христов и Свилен Симеонов. Разбира се, работим и с много гост-диригенти - Ивайло Кринчев, Георги Патриков, Атанас Варадинов, Кирил Ламбов. Да не говорим за солистите - като започнем с нашия съгражданин, световноизвестния цигулар Георги Бадев, с неколкократните гостувания на Дина Шнайдерман.

Не мога да не спомена и концертмайсторите - Лиляна Михайлова, последвана от Димитрина Табакова, Теменуга Тофишева, Радмила Петрова, Маргарита Маргаритова, която е автор и на интересни музикални композиции. Впрочем, за видинския оркестър специално са композирали Красимир Кюркчийски - "Пролетна шега". Константин Илиев и Кирил Ламбов също са написали няколко произведения за нас, разказва Кръстев.

Без да прозвучи нескромно, днес видинската Симфониета е една от културните емблеми на Видин. Тя е и културната институция с най-силно и активно присъствие - със седмични концерти, с матинета, с две камерни формации. Един от приоритетите ни са образователните концерти, чрез които създаваме нашата бъдеща публика. Имаме много програми, насочени към най-малките - музикални приказки, музикални сюити, музикални оперети. В някои от тях се включват и актьори, в други персонажите се илюстрират с кукли. Почти всички тези произведения имат и вариант с участието на детски хор, допълва Кръстев.

Днешният ден на видинската Симфониета е обогатен от сътрудничеството ни с Националната музикална академия и с Нов български университет, които ни гостуват с отделни солисти и оперни постановки. В последните няколко години на видинска сцена с участието на Симфониетата бяха представени оперите "Сватбата на Фигаро", "Дон Жуан", "Любовен елексир", "Слугинята-господарка", "Оперният директор" на Чимароза. Това е нов момент в нашата дейност, който ще утвърждаваме и развиваме. В нашите концерти солист е и съгражданката ни проф. Иванка Нинова, чиито студенти неколкократно са гостували на видинска сцена.

Отбелязвайки 75-та годишнина на оркестъра искам още веднъж да подчертая високия професионализъм на всички оркестранти, свързали и свързващи сега своя професионален път с него. И да им благодаря - за ентусиазма, отдадеността и високия им професионализъм, каза още Мирослав Кръстев.

Ирена Данаилова