
© Фокус
Едната от тях е счупена в горната си част, на друга -липсват парчета в ъглите.Тогавашният кмет на Видин Огнян Ценков, който стартира проекта за ремонт и реставрация на сградата на Синагогата, споделя, че през 2019 г. той лично вижда плочите и разпорежда, след приключване на ремонтните дейности на храма да се извадят и поставят на видно място в Синагогата. Благодарение на неговите усилия организацията на евреите в България, прехвърля собствеността на юдейския храм на Община Видин през 2017 г., за да може да се кандидатства за финансиране по оперативните програми. 2021 г. Община Видин печели проект за реставрация на на сградата на Синагогата ѝ стартира ремонта. Днес четири години по-късно след даряването реставрираната напълно сграда на Синагогата, превърната в Културен център "Жул Паскин“, блести отново и си възвърна определението от преди век и половина –"Белият лебед“, който се вижда от Дунав, споделя д-р Цветан Ценков, кмет на Видин, който ще има честта на открие новия обект.
Старата Синагога в града е разрушена по време на Освободителната война (1877 – 1878). Днешният храм е построен в рамките на година. Строежът е осъществен със съдействието (главно чрез дарения) от местните евреи, както и от евреи от всички краища на Княжество България, разказва историята на храма Фионера Филипова. Тържествено храмът е открит на 28 септември 1894 г. от д-р Мордехай Грюнвалд, главен равин в България. Синагогата е втората по големина след тази в София, но е била смятана за по-красива. След масовото изселване на евреи от България за Израел в края на 1940-те години и ограничаването на религиозния култ в страната Синагогата губи своето предназначение. От 1950 г. народната власт използва сградата като склад, а след 60-те години е оставена в продължение на десетилетия да се руши. През 80-90 -те години започва укрепването й, спира и отново започва реставрацията й през 2021 г. , за да завърши преди дни през 2023 г.
Документите и снимките, съхранени във видинския държавен архив разкриват един колоритен интериор, с елементи на древно еврейски и класически архитектурни форми. Притворът на храма е бил покрит с кръстати сводове, на стената е имало 2 мраморни плочи на иврит и български и 2 барелефа с бронзирани надписи на иврит - с имената на загиналите евреи и на дарителите.

© Фокус
Върху запазените две-идентични мраморни плочи, едната от които счупена в горния край, могат да се видят еврейски и български символи и знаци, надписите на тях са на иврит и български и подчертават героизма и подвига на загиналите за България евреи.Трета запазена мраморна плоча е с изписани на иврит имена на загинали видински евреи във войните.
Имената на загиналите във войните 1912-1913 г и 1915-1918 г. видински евреи намираме в документи съхранявани в Държавна агенция "Архиви“, в различни издания с автори о.з. полк. Йосиф Илел, Анри Маиров и други. Според тези източници, показва справка на репортер на “Фокус“ от Видинско през войните 1912-1913 и 1915-1918 г. се знаят имената на 41 загинали видински евреи. От тях 33 са редници, 7 са подофицери и един офицер. Йосиф Илел пише “Българските евреи рамо до рамо със своите българи другари воюват за свободата на България. На тях не им е чужд моралът, душевността и идеалите на българския народ и те воюват и загиват като герои по бойните полета в името на своята родина. Не съществуват документи, които да свидетелстват за предателство, дезертьорство или отклонение от военните задължения, допуснати от българските евреи войници“.
В момента трите мраморни плочи се намират в музей Кръстата казарма и им предстои почистване и реставрация. Очакванията на видинчани и еврейската общност е, че за откриването на Синагогата на 4 септември т.г., вече като Културен център "Жул Паскин", плочите ще бъдат експонирани и видинчани и гости ще могат да ги видят. Да се възхитят на архитектурата на сградата и да отдадат почит на загиналите за България във войните видински евреи.