Шокиращи кадри разтърсиха социалните мрежи днес. На клиповете се виждат как група ученици бият, обиждат и тормозят възрастни хора. Според човекът, който анонимно е публикувал видеата момчетата са набор 011. 



"Фокус" потърси за коментар един от водещите психолози във Варна

Вероника Иванова, клиничен психолог, психотерапевт

- Има ли "симптоми", че едно дете/тийнейджър има поведенчески проблеми? Кои са нещата, на които родителите трябва да oбръщат внимание?

За жалост ние малко умеем да слушаме децата си. Този процес започва много по-рано, често в юношеството е вече късно и нещата ескалират. Всяко "нормално дете" изпитва силата си да разрушава, да плаши, да разстройва, това е част още от ранната детска игра и ако родителите съумеят да устоят, то си остава игра, ако не -  води до нарушаване и на обществените правила.

Наблюдателност към детето може да имаме преди престъпното поведение, при разгърната картина това е вече невъзможно, тоест родителят е принуден да влезе в ролята на "строгия баща", той не може да наблюдава симптоми.

- Кои са виновните за това един тийнейджър да проявява агресия? Характер. среда, родители...

Домът задава рамката на детето, тоест ако имаме стабилна среда, с порастването ще съумее да изгради своя рамка, ще има способност да се контролира, ако не - ще търси и несъзнавано ще настоява за контрол от обществото, като нарушава неговите граници и правила. При такива деца рамката е счупена и родителите отказват да видят очевидното, защото трябва да потърсят проблема и в себе си, а те често нямат ресурс за това.

- "Поправими" ли са такива деца? И кои са стъпките, които един родител трябва да предприеме, когато вижда, че детето му "върви по лош път" и проявява агресия?

Нарушаването на правилата съдържа в себе си надежда, че детето не е "болно". Често това поведение е само сигнал за помощ, сигнал за контрол към нас - силните, обичащите, който е важно да бъде разпознат. Тук е нужна повече психотерапевтична работа с родителите, със семейната комуникация, отколкото с детето.

-Можем ли да кажем, че сегашните деца са по-лоши от тези в предишните поколения и защо? Социалните медии, телевизия, липса на възпитание, недостатъчен контрол от родители...

Моите впечатления са, че сегашните деца са по-крехки, по-неустойчиви на кризи, с родители които ги предпазват от всичко, от което са искали да бъдат предпазени като деца самите те. Трябва да се разбере, че тези деца с поведението си изискват контрол от вън, защото са неспособни да го създадат вътре в себе си, така че всеки такъв случай е пряко послание именно към възрастните. Личната психотерапия при тези случаи е обречена на неуспех, ако не бъде осигурена стабилна среда, с лично отношение на обич и привързаност у дома.