Все по-често в социалните медии ставаме свидетели на постове, в които потребители се оплакват, че профилите им са били хакнати и откраднати. Такъв е случаят и с Мария Иванова* от Варна (името е променено, за да се запази анонимността на човека), която сподели пред Радио "Фокус“ – Варна, че в продължение на три месеца се е борила да си върне оригиналния профил.

Иванова обясни, че самият профил не е бил толкова важен, колкото страницата, която е създала към профила си и чрез нея рекламира работата си.

"Не казвам, че профилът ми във Фейсбук не е важен. Напротив, там съм споделяла снимки със семейството си, приятни моменти с приятели, но като цяло неща, които не са особено интересни за непознати хора. Точно затова никога не съм и предполагала, че профилът ми  би представлявал интерес за хакерите или хората, които се занимават с подобна дейност.

Признавам, че нося вина, защото не бях подсигурила достатъчно защитата си и това е дало възможност на някой, някъде по света да ми го отнеме“, разказва още Мария.

Всичко се случило в началото на месец април, когато жената решила да влезе в социалната мрежа, но установява, че паролата ѝ е сменена. Прави опит да я промени, но тогава разбира, че хакерът е сменил е-мейл адреса в самия профил и заявката минава през непозната Hotmail поща.

Започва дълго и напълно безплодно писане към админите във Фейсбук. Докладва, че профилът ѝ е откраднат и от социалната мрежа го закриват, така че никой да не го вижда. Докато това се случи обаче минава седмица.

"След като затвориха профилът ми, започна борбата да си го върна. Пращах лична карта, пращах акт за раждане, пратих дори и свидетелството ми за брак – всичко преведено на английски и легализирано от фирма. Нямаше никаква реакция от Фейсбук.

Междувременно започнах да правя опити да си сменя паролата, но този, който беше откраднал профила ми беше сложил и двуфакторна защита. Това за мен означаваше, че реално аз вече нямам профил, но по-лошото бе, че нямам достъп и до страницата си, която бе от изключително значение за моята работа, тъй като там имаше положителни коментари от клиенти, а знаете, че по-голяма реклама за един бизнес – няма.

В общи линии се отчаях и започнах да разпитам приятели дали не биха могли да ми помогнат. Почти всички ми казаха, че това е кауза пердута и да не се занимавам повече, а да си направя нов профил. Само една приятелка прие случилото се по-съвестно и се зае със задачата. Честно казано въобще не бях оптимист, но нали знаете, че надеждата умира последна“, казва още Мария.

Така двете – Мария и нейната приятелка се впускат в сложната задача да се свържат с истински човек във Фейсбук. След 4-седмично писане, на всички възможни мейли във Фейсбук, най-накрая им отговаря човек от плът и кръв, който им казва, че трябва да подадат сигнал, че профилът е хакнат – нещо, което те са направили още преди месец. Разбират, че няма да получат помощ от социалната мрежа и насочват усилията си в друга посока. Първоначално обмислят дали да не се свържат с фирма, която се занимава с подобна дейност. Намират такива фирма, но тя е базирана в САЩ, а тарифата им е 250 долара. Решават да оставят този вариант за последен и да опитат със собствени сили да решат казуса, пред който са изправени. 

Започва се четене на всички възможни форуми и се оказва, че много хора в цял свят са станали жертва на подобни атаки, но процентът на върнати профили е нищожен.

" Хората споделяха, как по 2-3 години се опитват да си върнат профилите във Фейсбук, но неуспешно. Колкото повече четяхме, толкова повече се отчайвахме.

Приятелката ми обаче се оказа по-упорита от хакера и по някакъв неясен за мен начин успя да смени паролата. Обясни ми, че дори и скрит – профилът ми все още съществуваше в базата данни на Фейсбук.

След като смени паролата, остана най-трудното: да байпасираме двуфакторната защита. Честно да ви кажа – това е наистина ужасно трудно за изпълнение. По препоръка на моята приятелка отново писахме на Фейсбук, който пък отново не ни отговори. И така мина още един месец в четене, мислене, умуване, докато един ден не ми се обади моята приятелка и започна да ми диктува къде да вляза и какво да правя.

Само ще вметна, че пращането на лична карта – в голям процент от случаите, не действа. Казвам ви го от опит. След като влязохме през "странични вратички“ във фейсбук системата ми се наложи да си направя видеоклип в реално време.

Слава Богу, програмата им ме разпозна и ме препрати към следващата стъпка: избирането на трима случайни приятели, на които Фейса изпраща запитване дали реално това съм аз. Изключителен късмет, че от всички предложени ми излязоха трима, които са ми много близки и хората потвърдиха, че това съм аз. Ако те не бяха потвърдили – нямаше как да си върна профила. Най-накрая след три месеца неравна битка с Фейсбук и хакера, аз имах профил.

Влязох и разбрах, че този, който го е откраднал ме е регистрирал в някакъв сайт за запознанства. Изтрих приложението, изтрих и ужасните съобщения, които бях получила от различни мъже. Приятелката ми сложи всякаква възможна защита, която социалната мрежа предлага и сега надявам, че съм защитена“, обясни още варненката.

Историята обаче не свършва до тук. Само ден след като Мария успява да върне профила си, получава смс от Швеция с код, който уж е пратен от Фейсбук и бил, за да си смени паролата. Жената обаче въобще не се "връзва“ на номера и разбира, че всъщност това е начин хакерът да ѝ отнеме отново профила. Изтрива смс-а и се надява, че крадецът на профили ще си намери друго занимание.

"Споделям историята си, за да кажа на хората, че кражбите на лични данни и профили в социалните мрежи не са измислица, а има цели групи, които се занимават с такава дейност.

Съветът ми към тях е да бъдат внимателни, да следят къде влизат, какви данни и следи оставят в интернет, защото сме уязвими. Нека поставят всякакви възможни защити, които им се предлагат и това ще им е от полза. Но най-вече да не се отчайват, защото макар и много трудно, има начини да си върнат профилите – стига да носят спортна злоба в себе си“, приключва разказът си Иванова.

Десислава ВАСИЛЕВА