Предпазната функция на мартениците обуславя широкото им разпространение в Родопите и извън посрещането на Баба Марта. Това каза в интервю за Радио "Фокус“ – Смолян Ваня Йорданова – етнолог в Регионален исторически музей "Стою Шишков“ – Смолян. "С усукан бял и червен конец тук окичват родилките по всяко време на годината. И до днес в златоградско при раждането на дете се слага мартеничка върху вратата на стаята, в която спи детето, съдовете, в които се издоява млякото по време на отбив или на предой също са окичени с мартенички. На срито от чужди очи място в облеклото на малките деца пак се поставят мартенички със синьо манисто“, поясни Йорданова.

Мартениците се връзват на определени места – на пръстите, на китките на ръцете, на врата, а на домашните животни се слагат по врата, по ушите, на рогчетата или на опашката. "Носят се обикновено от 1 до 9 март, когато се празнува празника на Младенци или Свети четиридесет мъченици или до 25 март, Благовещение. По-рядко са носени от един до три дни или пък до изтичането на целия месец март, до виждането на първата лястовица или щъркел. След като ги свалят децата обикновено ги слагат под камък или на плодно дърво, на следващия ден или след 40 дни те повдигат камъка и откриват там дребни монети или бонбони, сложени от майките. Следи се и какво ще се намира под камъка. Ако има под него мравки или по-голямо насекомо, тогава гаданията за предстоящата стопанска година са различни. Мравката означава, че през годината ще се плодят дребните домашни животни, а червеят или бръмбарът, че ще се плоди едрият добитък. Затова мартеничките са наричани тук още и гадалушки, защото по тях се извършват различни гадания за бъдещо плодородие“, уточни етнологът.

По думите на Йорданова, освен мартеници, жените хвърлят върху плета или някое дърво червен пояс или червена кърпа на 1 март, за да посрещнат Баба Марта с червено, тоест да е здрава годината. "Обикновено тази кърпа стои навън девет дни като така се радва, че червеното ще разсмее Баба Марта, ще я развесели и времето ще бъде хубаво. Някъде в някои селища в Родопите се среща практиката бабите да не излизат рано сутрин на 1 март, за да не срещнат Баба Марта и да не я разсърдят. И обратно – ако я срещнат млади момичета, тя ще се развесели и времето ще бъде топло и хубаво“, посочи Йорданова. Пак на този ден се предсказва и какво ще бъде времето и през годината. Ако на първи март вали дъжд, се вярва, че лятото ще бъде дъждовно. Възрастните хора от село Върбина смятат, че ако на 1 март, месечината е обърната с рогата към морето, лятото също ще е дъждовно.

"В Средните Родопи жените приготвят за 1 март тънки пшеничени питки, които са наричани тенурки, пекат се в подници, намазват се отгоре с мед, потапят се във вода и се раздават в махалата против болести. В Неделино, в Старцево на този ден пък дават на всеки от семейството по едно парченце от специално запазената от есента дюля, тъй като според поверието, който на този ден яде дюля, няма да го хапят змиите. За наша радост редица от практиките, най-вече закичването и изработването на мартенички, все още са живи и днес. В продължение на дълги години нашия музей ежегодно в навечерието на 1 март организира музейно ателие за изработване на родопска мартеничка, към което ателие се проявява нестихващ интерес и от по-възрастни, и от по-млади, за което ние сме изключително доволни“, каза още Йорданова.

Нели ГЕРГЬОВСКА