В целия регион на Родопите Гергьовден се осмисля като началото на лятото и на новата стопанска година. Това каза за Радио "Фокус“ – Смолян, Ваня Йорданова – етнолог в Регионален исторически музей "Стою Шишков“. "Според поверието на този ден двамата братя Свети Георги и Свети Димитър се срещат и по тази причина на места по първия гостенин на Гергьовден се предсказва и каква ще бъде годината. Ако той е добър и заможен се е вярвало, че годината ще бъде здрава и благополучна, ако на празника времето е било дъждовно се е вярвало, че такова ще бъде и лятото. Сред българите мюсюлмани гергьовденската обредност е свързана с абсолютна забрана за домашна и полска работа, за да се предпазят през лятото от змии, от уроки и вълци, от градушка и гръмотевици. Гергьовден е празникът, на който се подновяват старите и се сключват новите договори между калфи, чираци, овчари, козари, говедари и техните работодатели. Това също е и косвено потвърждение на традиционното деление на годината – зима от Димитровден до Гергьовден и на лято от Гергьовден до Димитровден“, поясни Йорданова.

Широко разпространено в Родопите е ходенето на лековити извори на Гергьовден. За района на Смолян това е "Белиевата вода“, а обредността е съсредоточена върху това, че вечерта преди празника в навечерието на Гергьовден хората да нощуват там до лековитите извори и на следващата сутрин преди изгрев слънце да си измият очите, да си налеят вода и да си отнесат някаква зеленина в дома от района на "Балиевата вода“. В различните селища на Средните Родопи се почитат и други такива лековити води и води, за които се е предполагало, че имат лечебни свойства. Такива има в селата Смилян, Момчиловци и на много други места в Среднородопския край и това отново идва да потвърди вярата в целебната сила на водата в навечерието на този изключително светъл пролетен празник Гергьовден, каза още Ваня Йорданова.

Нели ГЕРГЬОВСКА