Същинската подготовка за Великден започва на Велики четвъртък, когато рано сутринта се багрят Великденските яйца. Това каза за Радио "Фокус“ – Смолян Ваня Йорданова – етноло в Регионален исторически музей "Стою Шишков“ – Смолян. "По традиция първото яйце винаги се боядисва в червено и това е първото снесено за деня яйце. Вярва се, че червените яйца имат магическа сила, предпазват от болести, за това с тях в миналото се баело против уроки, разваляли са се магии. С първото червено яйце са потърквани лицата на децата и се чертае кръст по челата им, за да са здрави и червени. Това яйце също се поставя пред домашната икона и се пази за лек до следващия Велик четвъртък, на следващата година. Тогава го счупват и по неговите вътрешности гадаят за бъдещето на къщата и на семейството. Ако яйцето е пълно, се вярвало, че пълна ще бъде и къщата, а ако то е кухо или развалено, това е знак за лоша поличба, за смърт, която вероятно ще сполети дома. Срещало се е и обичай червеното яйце да слага в раклата с чеиза на момата, за да я пази от уроки. Освен това се вярва, че същото това яйце пази посевите от градушка и за това на много места на страната на Гергьовден го заравят в нивата“, поясни Йорданова. Тя уточни, че по принцип в Родопите по традиция са се боядисвали само червени яйца в големи количества – по 100, по 200 във всяка къща, като различните нюанси на червения цвят се получавали изцяло от растителни материали. За целта са използвани отвара от корени на брош, на червени боровинки, лют стар лук и други.

Йорданова отбеляза, че на Велики четвъртък се приготвят и обредните хлябове. "В Родопите те са разнообразни като украса, предназначение и наимование. Във всеки дом задължително се меси "кошара". Това е едни голям, кръгъл хляб с наредени върху него бели и червени яйца, наречени за Господ, за къщата и за всеки член от семейството. Разчупването и изяждането на този хляб става особено тържествено, като строго се съблюдава изискването нито троха от него да не се изнася навън, за да не се изнесе късмета и здравето на дома. Специално за кумовете, за майката или за свекървата, за девера или за зълвата се месят т.нар. "спредаваци" или "канийски", който също са кръгли, но по-малки като размер обредни хлябове с по две червени яйца върху тях. Децата, които първи влизат, за да честитят празника в дома, са дарявани с т.нар. кукли. Това са малки, кръгли хлебчета, с едно червено яйце в средата“, обясни етнологът.

В началото на 20 век в големите български градове Великденските хлябове започват вече да се изместват от козунаците. Това е една традиция, която идва от Западна Европа. Велики петък е денят, в който е разпнат Божият син Исус Христос, за да стане изкупителната жертва за греховете на хората. На този ден постът в православната църква е изключително строг. Нищо не се яде, не се пие дори и вода и не се подхваща каквато и да е работа. В края на Страстната седмица, на Душната събота или на Велика събота жените посещават гробищата и там раздават за мъртвите боядисаните яйца или от Великденския хляб. В неделя, в деня на Христовото Възкресение църковните камбани Го възвестяват и се полага началото на тридневни тържества. След тържествената църковна служба на която всички присъстват и от която всеки занася в дома си свещта, която е горяла в църквата, всички в семейството се "борят" с боядисаните яйца за здраве, а чието яйце е най-здраво, той се вярва че ще бъде най-здрав през годината. Червеното яйце всъщност е и първата блажна храна, която се вкусва след продължителния пост преди Великден. С яйца се черпят гости, даряват се и на кумове, на роднини, на съседи. На всякъде - и вкъщи, и на улицата се разменят обичайните поздравления: "Христос Воскресе" и отговорът "Воистина Воскресе", каза още Ваня Йорданова.

Нели ГЕРГЬОВСКА