С женитбена насоченост са моминските коледни обреди на българите мюсюлмани в Средните Родопи, известни като насяване. Това каза в интервю за Агенция "Фокус“ Ваня Йорданова – етнолог в Регионален исторически музей "Стою Шишков“ – Смолян.

"В навечерието на Коледа няколко девойки в предбрачна възраст, водени от старица, отиват мълчешком до реката. През реката те поставят кобилица, по която минават една след друга, като всяка мома пръска наоколо царевечни зърна и тихо мълви: "С когото го вземеме, с него да се жениме." Вечерта преди лягане те скриват под възгравницата си парче хляб или накит и вярват, че ще се омъжат за онзи момък, който сънуват“, посочи етнологът.

Ваня Йорданова отбеляза, че с Коледа започва един опасен отрязък от годишното време, известен като Поганните дни, Поганците. Според народните вярвания тогава бродят караконджоли, джинове, вампири, които се мъчат да пакостят на хората. Тази представа поражда определен кръг от действия и забрани, които целят да предпазят хората от злите и нечисти сили. Не си излиза след залез слънце, жените не трябва да работят с вълна в тези дни, не режат с нож и ножици, не перат, а в дрехите си носят чесън с предпазна функция.

Нели ГЕРГЬОВСКА