Върховен административен съд остави в сила Решение на Административен съд София - град, постановено по адм. дело №472/2023 г., с което е отхвърлено оспорването на чл. 3, Глава втора, Глава четвърта и чл. 22 от Наредба за създаване на зони с ниски емисии на вредни вещества в атмосферния въздух на територията на Столична община. Тя е приета с Решение №931/15.12.2022 г. по протокол №67/15.12.2022 г. на Столичен общински съвет.

Със Закона за чистотата на атмосферния въздух /ЗЧАВ/ е предвидено правото на общинските съвети да приемат мерки, когато видът и степента на замърсяване на въздуха увеличават значително риска за човешкото здраве и/или за околната среда. Според нормата на чл. 28а, ал. 1 от ЗЧАВ тези мерки са три вида: създаване и въвеждане на зони с ниски емисии на вредни вещества на територията на цялата община или на част от нея; ограничаване употребата на определени видове горива или на уреди за отопление; ограничаване движението на моторни превозни средства на територията на съответната община и/или създаване и въвеждане на зони с ниски емисии на вредни вещества.

Именно с тази цел е издадена оспорената Наредба. Тя е и в изпълнение на “Комплексна програма за подобряване качеството на атмосферния въздух на територията на Столична община за периода 2021- 2026“ (ПКАВ 2021-2026 г.), приетата с Решение № 204/22.04.2021 г. на Столичния общински съвет. От обхвата на оспорената Наредба са изключени моторни превозни средства със специален режим на движение и моторни превозни средства, предназначени за извършване на обществен превоз на пътници.

Настоящата наредба, приета на основание чл. 28а, ал.З ЗЧАВ е съобразена с целта на законодателството на ЕС за опазване на човешкото здраве и околната среда.

Приетата Директива 2008/50/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 г. относно качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух за Европа, в сила от 11.06.2008 г. е транспонирана от България посредством Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ).

Наредбата отразява Директивата в нейната цялост. Съгласно чл. 23 пар. 1 от Директивата, държавите членки гарантират създаването на планове за качество на въздуха за тези зони и агломерации, в които се превишават пределно допустимите стойности или целеви стойност.

Мерките, които са предвидени в оспорваната Наредба, са описани и в Националната програма за контрол на замърсяването на въздуха, България 2020-2030 г. Програмата включва изисквания за качеството на горивата или техните алтернативи, предимно за съдържанието на влага в дървата за огрев в общините, както и задължителното постепенно премахване на традиционните печки на твърдо гориво за период от пет години до 2024 г. и възприемане на алтернативни методи за отопление.

Другата мярка, която касае създаването на Зони с ниски емисии от транспорт съответства на вече приетия План за действие за "Зелен град“ на Столична община и в частност на дългосрочната визия за премахването на замърсяващите автомобили от пътната мрежа. Целта е намаляване на замърсяването на въздуха и свързаните с човешкото здраве въздействия и рискове. Според този план се предвижда ограничаване на дизеловите автомобили в централната градска част на гр. София с по-малко от 20% от общия автомобилен парк до 2026 г.

Въвеждането на зони с ниски емисии от транспорт е мярка предвидена и в Националната програма за подобряване качеството на атмосферния въздух 2018-2024 г. Отчитането на ревизираните прогнози за емисиите е предвидено да се извършва пред ЕК.

По отношение броя на зоните или броя на измервателните станции в дадена зона, за които са регистрирани превишавания на стойностите, европейското законодателство не предвижда минимален праг. Единствено Съдът на ЕС може по изключение и поради съображения за правна сигурност временно да отложи последиците при неприлагане на националното право, противоречащо на норма на правото на Съюза. 

Следователно посочените мерки в обжалваните текстове от Наредбата са законосъобразни и съответстват на строгите изисквания на правото на ЕС. Решението по администартивно дело № 2591/2024 г. е окончателно.