В село Чавдар, Софийска област, си имат защита от слана, съобщи Meteo Balkans.

Есенните и пролетни слани се превръщат във все по-сериозен проблем за овощарството и лозарството и това се засилва особено силно в последните години. Наблюдават се традиционните слани при минус 3-4 градуса по Целзий измръзвания при минус 9 градуса. Докато овошките са податливи предимно на пролетните осланявания, които се отразяват негативно на стопанската година на овощарите, то при лозята и особено младите лози към негативните природни явления се причисляват все повече и есенните студове.

На овощарите и лозарите се налага да вземат мерки за защита от сланите, когато явлението се проявява често- два и повече пъти на пет години в определен район.

Мероприятията по защита от слани се делят най-общо на пасивни и активни. Пасивните дейности са тези, извършени преди поява на сланите и включват избор на място за отглеждане, поддръжка на терена, почвена влажност и други. Активните дейности включват защита чрез надкоронно или подкоронно дъждуване, палене на слама за пушек, палене на печки с твърдо гориво, свещи и други емитери на топлина, защита чрез машини на газ – стационарни и мобилни, защита с перки против слана и хеликоптери.

При различните видове защита важна роля играят метеорологични, физични и химични явления, които ще обясним накратко преди да разгледаме и самите методи за защита от слана и тяхната ефективност.  

Основни методи за защита от слана и принципите, на които се базират.

1. Избор на правилно място за отглеждане на определена култура. Пасивен метод за защита, който се пропуска в началната фаза на инвестицията, а играе ключова роля за оптимално отглеждане на овошки и лозя. Тук влизат и важни мерки като изграждане на бариери на пътя на катабатичния вятър и просеки за лесното му "дрениране" в краищата на парцелите. Целта е въздухът да се движи бързо през градината и да не остава в нея за дълго.

2. Смесване на въздушните маси с цел използване на най-големия резервоар за топлина –  въздуха и предотвратяване на разслояването на въздушните маси (перки против слана, машини за вятър и хеликоптери).

3. Директно нагряване чрез конвекция (газови горелки, печки на твърдо гориво, свещи, разпръскване на затоплена вода под короните на дърветата и др.).

4. Излъчване на топлина към растенията /печки на твърдо гориво, подкоронно дъждуване, стационарни газови горелки и др./.

5. Освобождаване на латентна топлина при замръзване (замръзване на водата върху дърветата при надкоронно дъждуване или замръзване на водата върху терена при подкоронно дъждуване с микроразпръсквачи).

6. Освобождаване на латентна топлина при кондензация на водата  (разпръскване на вода при овлажняване, мъгла или дъждуване).

7. Прекъсване на излъчването на топлина от земната повърхност с цел да се спре изстиването  и сланата. Прекъсването става чрез издигане на бариери като покриване на растенията с полиетилен или мрежа. Правят се опити да се прави бариера с мъгла, за които няма данни да са успешни.

8. Използване на почвата като резервоар за топлина (пасивни методи за защита, като поддържане на почвата без растителност или с ниска такава, както и овлажняване на почвата няколко дни преди сланата, с цел да акумулира повече топлина).

9. Термично изолиране – оранжерии за плодове, които покриват изцяло насажденията и ги предпазват от студ, предава sinor.bg.

10. Забавяне на цъфтежа /дъждуване над короните на дърветата, пръскане с вар и химикали/.

11. Засаждане на издръжливи на студ видове и сортове с късен цъфтеж /пасивен метод на защита, който се нарежда по важност веднага след правилния избор на терен/.

Нека обърнем внимание на различните физични и химични явления, които ни помагат и пречат в борбата срещу сланите. За целта ще минем и през редица основни понятия, свързани с видовете студ.