В следващите десет години Община Кула ще управлява крепостта "Кастра Мартис"
© Фейсбук
Предоставянето на недвижимата археологическа културна ценност ще подпомогне за популяризирането, социализирането и развитието на археологическия обект.
Дейностите, свързани с опазване на културната ценност и осъществяването на други научни, културни, образователни и туристически дейности ще се извършват в съответствие с изискванията на Закона за културното наследство от Регионален исторически музей – Видин, съобщават от правителствения пресцентър.
Предвиждат се в следващите години да се извършат дейности по консервация на останките на укреплението, а теренът около крепостта да бъде благоустроен. До края на месец март се очаква отваряне на програмата за трансгранично сътрудничество ТГС България – Сърбия и община Кула ще търси възможност за финансиране на дейностите по консервиране на късноантичната крепост, нейната социализация и благоустрояване, каза по време на заседание на Областния съвет по туризъм Илинка Найденова от общинската администрация в Кула. Тя допълва, че в годините Общината има утвърдени традиции в работата си по реализирането на успешни трансгранични проекти с няколко сръбски общини - Княжевац, Болевац, Зайчар.
След прекъсване на проучванията за близо половин век, последните разкопки на обекта са правени през 1972 г., лятото на 2023 г. разкопките бяха подновени. Археолозите разкриха 7 пласта от културните напластявания под крепостта от 1 до 6 век, каза за "Фокус“ ръководителят на разкопките доц. д-р Здравко Димитров, от Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките (НАИМ-БАН). Разкопките, се финансираха от община Кула в размер на 16 000 лв.
Късноримска крепост "Кастра Мартис“, чиито останки се намират в центъра на град Кула в Северозападна България. През 1870-те години австро-унгарският учен и пътешественик Феликс Каниц идентифицира намиращите се в центъра на града внушителни останки от укрепление като Кастра Мартис. При археологически проучвания се установява, че на същия склон преди построяването на крепостта е съществувало малко трако-римско селище, съществувало от 1-вото хилядолетие преди новата ера.
Крепостта е част от възстановения Дунавски лимес на Римската империя, след загубата на Дакия в края на ІІІ век. Построена е вероятно от император Диоклециан на границата между ІІІ и ІV век. Тя защитава пътя от Бонония до Сингидунум през Връшка чука – най-северозападния проход на Стара планина. Крепостта е унищожена при аварските нашествия в империята от 586 – 587 година. През ХІІІ – ХІV век укреплението е частично възстановено и използвано за отбраната на Видинското царство.
Крепостта се състои от 2 части – малко квадратно укрепление квадрибургий и по-голям кастел, разположен южно от него. Кастелът има форма на неправилен четириъгълник със 7 многоъгълни кули на площ от 15,5 декара. Северозападно от крепостта са открити основи на римска баня, което показва, че извън крепостта е живяло цивилно население. Самата крепост не е голяма – тя представлява квадратно укрепление с размери 40х40 метра, като във всеки ъгъл има издигната по една кръгла кула.
Крепостта е обявена за архитектурно-строителен паметник през 1965 г.
Ирена Данаилова