В навечерието на Великден власите от Видинско вярват, че душите на починалите слизат от небето, за да отбележат заедно с живите Възкресението Христово

Много интересна традиция на Велики четвъртък от векове се спазва от власите във Видинско и тя е единствената по рода си в страната, предаде репортер на "Фокус". Власите отдават особена почит на починалите си близки, които не са сред нас. Имат много празници и вярвания, свързани със задгробния живот. Такъв е обичаят на Велики четвъртък. Повсеместно е вярването, че на Велики четвъртък душите на починалите се "спускат" и слизат от небето, за да са сред нас живите, разказа етнографът от Регионален исторически музей - Видин д-р Сашка Бизеранова. И на Спасовден душите на покойниците отново ги прибират и отнасят на небето, в другия, по-добър свят.

На Велики четвъртък власите от Видинско призори ходят на гробищата. Жените събират сухи бъзови клонки, с които палят огньове на гробовете, на чешмите в дворовете си и на близките водоеми. Това става призори и се пали огън на гроба на всеки от починалите им роднини. Прелива се с вода и вино, раздава се хляб за "Бог да прости", варено жито, дребни сладки, бонбони, защото са още пости.

Огънят се пали не случайно със сухи бъзови клонки, защото те са много ароматни. А защо се пали огън? Защото символиката на огъня е "да стопли душите на мъртвите, да им покаже топлината и светлината и това, че някой на земята мисли за тях". В този обичай се преплитат не случайно двете стихии - огъня и водата. Защото те могат да бъдат много добри - даващи живот и много унищожителни. Точно на Велики четвъртък внимателно се подхожда към тези две стихии и връзката им с отвъдното. Обичаят търпи своите промени в годините, но той продължава да се изпълнява.

И днес на Велики четвъртък на видинското гробище и в много населени места, с преобладаващо влашко население може да се наблюдава този престар обичай. Власите боядисват яйцата в петък. Те твърдят, че се боядисват точно в деня, когато е разпнат Христос - в петък и то само в червено. Историята разказва, че древните евреи, когато отиват в дома на гости на някой човек, трябва да занесат дар. Който е много беден, носи едно яйце. Така прави Мария Магдалена, когато отива при римския император да измоли свободата на Исус и му подава яйцето в дар, а то се обагря в червено. И от там е традицията да се боядисват за Възкресение Христово червени яйца, които във Видинско се наричат перашки.

Друг характерен обичай за региона и власите е така наречените "поменални хора", или "хоро на мъртвите", които се изпълняват на втория ден след Великден. Това е един езически обичай. Във Видинско край Албутинския манастир при село Градец, на втория ден след Великден, се провежда най-големия събор, известен като "На Росен", където близки, роднини и приятели на починали играят т.нар. поменални хора - "хоро на мъртвите". Носейки портретите на починалите те играят тежко хоро под звуците на няколко духови музики, раздават за "Бог да прости" на всички на хорото и на музикантите - перашки, пешкири, козуници, ябълка и стръкче цвете.

Ирена Данаилова