В навечерието на Сурвак е втората кадена вечеря за средноропското население, като първата бе на Бъдни вечер. На трапезата задължително се слагат варено жито, баница с късмети, пача, обреден хляб, каза за "Фокус“ Ваня Йорданова – етнолог в Регионалния исторически музей "Стою Шишков“ - Смолян.

"След полунощ или на разсъмване на Васильовден по домовете тръгват сурвакари. В родопския вариант на обичая участват деца от 5-6 до 10-12 г., момчета и момичета. С дрянова клонка, специално подбрана за целта и украсена с разноцветни вълна и вълнена прежда, тестени гевречета, орехи, пуканки, наниз от фасул и сушени плодове, децата сурвакат най-напред всички членове на семейството, а след това обхождат домовете на роднини и съседи. За добрите пожелания сурвакарчетата биват дарявани с дребни монети, колачета, орехи, лешници, сушени плодове и други“, поясни етнологът.

В някои селища като Петково, Славейно, Момчиловци, Устово, Райково и други, се изпълнява и обичаят бухане, съпътстващ сурвакането. По-големите момчета от дружината носят по домовете и речни камъни, задължително мокри. Пред огнището тупват силно камъка на пода и наричат: "Както тече реката, тъй да текат парите в тази къща; както тежи камъкът в ръцете, тъй да тежат парите в кесията на стопанина." Тази благословия е особено ценена от родопчани, затова момчето, което първо донесе камък в къщата бива дарявано със сребърна монета, разказа Йорданова.

Третата кадена вечеря в Родопите е вечерта срещу Йордановден. Ястията за нея са почти същите като за предишните две кадени вечери. Освен с присъствие на тържествената Света литургия в църквата, която завършва с хвърлянето на кръста във водата, в Средните Родопи Богоявление се свърза с обредното къпане на младоженците, младите булки и новородените деца. Това къпане се нарича хосканье и цели отново магическо осигуряване на здраве и благополучие през годината.