В Смолян отбелязаха 123 години от смъртта на капитан Петко войвода, предаде репортер на "Фокус“. Събитието бе организирано от Регионалния исторически музей "Стою Шишков“ и къща музей "Ласло Наги“. В него участваха представители на двете институции, както и младите смолянски възрожденци от Общобългарски комитет "Васил Левски“. Пред тях, историкът Златка Петрова, която е и председател на Тракийското дружеството в Смолян, представи презентация "Капитан Петко войвода – закрилник на Родопите“.

Петрова разказа, че капитан Петко Киряков Каракирков е бележит деец на българското националноосвободително движение, закрилник на Родопите и Беломорска Тракия през 1877-78 г. "Роден е на 18 декември 1844 г. в с. Доганхисар, Дедеагачко.  Първата си хайдушка чета сформира през 1861 г. и с нея действа в Беломорска Тракия и Родопите. През 1864 г. в Атина учи във военното училище. След разгрома на Критското въстание последователно пребивава в Италия, Египет и Франция (1864-1869). През 1870 г. създава Първата българо-родопска дружина "Защита“.  Приет е неин Устав на 23 април 1973 г., според който "целта е да се защитава морално българския народ, страдащ под турското робство и му се подпомага всячески развитието – и религиозно, и политически.“ Действията на дружина "Защита“ са най-активни през Руско-турската война (1877-78) и особено при потушаване на Сенклеровия бунт в Родопите. Тогава Петко войвода обединява за четници близо 80 човека от Родопите и съседна Беломорска Тракия. Атанас Келпетков от Устово (1856 – 1926) е секретар. В Петковата дружина участват също мъже от Райково, Широка лъка, Чепеларе и др. родопски селища“, разказа Петрова.

Тя отбеляза, че през лятото на 1878 г., Петко войвода с дружината развива активна революционна дейност в Родопите. Първоначално установява своя щаб в Чепеларе, а по-късно го премества в Широка лъка. Основна задача е разгромяването на бунта на  Сенклер и защита на местното население от башибозука. Най-важните сражения на дружината са на 18 август 1878 г. в местността Ешекулак, на 30 август  1878 г. в местността Момина вода, източно от Рожен, на 8 септември 1878 г. в местността Караманджа, на 30 септември 1878 г. при с. Мугла и на 14 ноември 1878 г. при с. Брезе.

"След войната Петко войвода заминава с ген. Скобелев за Русия. Император Александър ІІ го награждава с Георгиевския кръст за храброст и удостоява със званието "капитан". В България се завръща през 1880 г. Отказано му е пребиваване в Източна Румелия и затова се заселва във Варна, където умира на 7 февруари 1900 г.“, посочи историкът.

Петрова изнесе и още данни за спомени и благодарствени писма към капитан Петко войвода на родопчани от различни населени места. Тя показа и други важни копия на документи, които се съхраняват в Държавен архив – Смолян и разказват на активната му дейност в Родопите.  

Присъстващите на събитието, в чест на капитан Петко войвода, разгледаха и уникалните реликви – пушката на бележития българин и епатрахила на свещеник Атанас Келпетков, съхранявани в смолянския музей.

Нели ГЕРГЬОВСКА