В миналото в Родопите сурвакарите са били на възраст до 12 години, каза за "Фокус“ Анна Болгурова – музеен педагог в Регионалния исторически музей "Стою Шишков“ - Смолян. "Дряновата пръчка, от която се прави сурвачката се отсича от техния баща или дядо. В деня преди да дойде Сурвак или Васильовден, първо стопанската на къщата заедно с децата са украсявали сурвачките. Например в село Широка лъка се е украсявала само дръжката с вълнено прело. Най-първия цвят е червения, който е знак на дълголетието, на живота и кръвта. Украсяването с цветна вълна е свързано с овцевъдството в Родопите. Някъде самите клонки са били завързвани във формата кръг или S, а в някои от селата пък не са ги завързвали“, разказа Болгурова.

Вярвало се е, че дървото има магическа сила и вечерта преди сурвакането са изкарвали дряновото дърво навън пред вратата, защото се вярвало, че ще събере повече магическа сила. Като мине полунощ и още по тъмно на Васильовден, стопанката на къщата по три пъти удря със сурвачката децата и чак тогава те започват да сурвакат по-възрастните. В миналото децата са се събирали на родов принцип или пък по съседски. Всяко дете е носило цедилка, в която са слагали сушените плодове, кравайчета и орехи, които са давали на сурвакарите. По време на благославянето се прехвърля жилавостта и здравината на дряна, върху този, които се сурвака и поверието е, че цяла година той ще бъде жив и здрав, каза още музейният педагог.