В миналото жените в Родопите са правили сурвачките, с които се сурвака на Васильовден и първо стопанката на къщата е сурвакала животните. Чак след това дечицата са вземали сурвачката и са сурвакали всички членове на семейството и са се събирали на дружинки и заедно са обикаляли по къщите в населеното място. Това каза за "Фокус“ Анна Болгурова – музеен педагог в Регионален исторически музей "Стою Шишков“ – Смолян.  

"Традицията на суракарството и в Средните Родопи е да се прави за здраве и плодородие. В различните села на планината – Широка лъка, Гела, Солища, Петково, Славейно например не се е украсявал целия дрянов клон и са се оставяли пъпките да се виждат, а цветната вълна се е увивала около самата дръжка. В съвременните условия сурвачката и сурвакането се е изменило, но основната идея за здравето и плодородието е останала до ден днешен и се предава“, обясни Болгурова.

Тя допълни, че след излизането на първите сурвакари, една и съща къща може да бъде посетена от няколко дружинки. "Малко известен факт е, че стопаните на къщата наричали за всеки член от семейството дрянова пъпка – паднала или нарочно откъсната от сурвачката. Хвърляли я в огнището, чийто огън гори цяла нощ. Ако пъпката разцъфти, този за когото е наречена ще бъде здрав и весел през цялата година. Вярвало се е, че е лоша поличба ако почернее и изгори. Съществува вярването и че разцъфналите дрянови пъпки са лековити и затова се пазят до следващия Сурвак“, поясни музейният педагог.

След като приключи сурвакането, сурвачката се хвърля върху покрива на къщата или се закачва на плодно дръвче в двора.

Болгурова разказа, че характерна украса на родопската сурвачка е разноцветната вълна и вълнената прежда. "Тя е и основният поминък на местното население – овцевъдството. В по-старите образци на сурвачката в Средните Родопи са естествените цветове – бяла, бежово, кафяво или червено – символ на живота. Постепенно навлизат розовото, оранжевото и всички други цветове, които родопчанката е използвала за направата на родопските халища, на възглавниците и торбите. Към тази украса се прибавят тестени гевречета, орехи, нанизи от пуканки, сушени плодове, фасул, грах, дори и скилидки чеснов лук“, каза още Болгурова.