В Пловдив беше открит Центърът по растителна системна биология и биотехнологии
© Фокус
Колко са изградените центрове с върхови постижения в България и в какви области се насочени те?
В програмен период 2014-2020 за пръв път България инвестира значителни средства в подкрепа изграждането научно-изследователска инфраструктура. И по линия на Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж“ с 430 млн. лева бяха финансирани 16 центъра за върхови постижения и центрове за компетентност. Проект PlantaSYST е един от тези центрове. Особеното при него, както и проект Gate, е, че това са проекти, които първо са спечелили конкуренция на европейско ниво, финансиране по Програма "Хоризонт Европа“, след което по линия на оперативната програма осигуряваме допълващо финансиране. Действително много беше трудно стартът на това финансиране, тези инвестиции, но виждаме, че резултатът е повече от блестящ. В Пловдив има един изцяло нов център, който е на световно ниво. Много е важно тези центрове да продължат да работят, за да може да развиват българската икономика, да развиват приложни и научни изследвания в партньорство с бизнеса, покривайки нуждите на местната и регионална икономика. Затова финансирането ще продължи и през новия програмен период. Фокусът вече няма да е върху изграждането и инфраструктурата, фокусът ще е върху научните изследвания. Финансирането ще е резултатно ориентирано на база брой статии, брой проекти с бизнеса. Така че действително тези центрове да са двигател на растежа в българските региони.
Разговаряме с проф. Милен Георгиев, който е член на Управителния съвет и от съставителите на Центъра.
Разкажете ни какви са целите на проекта PlantaSYST?
Центърът е един от малкото в България, да не каже единственият, който е фокусиран върху създаване на върхова наука в областта на биотехнологиите. Основната идея, която беше когато създавахме центъра е да се опитаме по биотехнологичен начин или със средствата на биотехнологиите да използваме потенциала на растенията. Сега, всеки един от нас познава растенията, някои имат почитани растения при простудни заболявания и при различни състояния на дискомфорт, обаче свръхупотребата на растенията води до това, че е голяма част от тях влизат в Червената книга. Нашата цел е с биотехнологичен начин ние да създадем различни по вид растителни култури, които могат в биоректори да бъдат култивирани чисто по биотехнологичен начин, без сезонност, без влияние на сезонност, климатични, географски фактори, а дори и политически. Нашите цел е да ги използваме за затлъстяване и за да видим дали могат да допринесат за дълголетието и така за удължаването на продължителността на живота. Това е една изключително интересна тема, която много хора смятат, че е фикция, но трябва да напомня, че само преди 100 години, 120 години средната продължителност на живота е била 50 години, в момента е 80. Т.е. за един кратък период от нашето развитие, еволюция, ние сме успели да увеличим продължителността на живота с 60%. Това, което аз вярвам и колегите ми, е, че растенията държат ключа не само за инфекциозните, онкологичните заболявания, също по отношение на затлъстяването. Над 700 милиона човека по света, около 8-9% от населението на Земята е със затлъстяване. Т.е. всяко едно откритие така да кажа, макар че думата "откритие“ в науката я използваме доста внимателно понеже е заредена с много голям смисъл, едно открития от Центъра би допринесло допълнително за развитието на Центъра, на биотехнологичната наука, пък и на видимостта на България в световен план и в световната наука.
Новоизграденият кампус на Центъра разполага с шест научни лаборатории и 8 климатични помещения, оборудвани с технология от най-ново поколение, както и с две оранжерии за отглеждане на растения с експериментални цели. Центърът си партнира с над 100 университети и научноизследователски институти от цял свят, а учени от пет континента работят в него.