И през 2025 година претендентките за титлата "Девойка Кюстендилска пролет“ се облякоха в оригинални кюстендилски носии, съхранявани в Регионален исторически музей "Акад. Йордан Иванов“, предаде "Фокус“. Костюмите са на повече от 150 години, а младите кюстендилски момичета ще излязат с тях и на голямата сцена на 15 март, когато предстои 58-ото издание на конкурса за избор на девойка – символ на пролетта.

Традицията по тържествено посрещане на пролетта в Кюстендил датира от древни времена, а през 1966 година е поставено началото за избора на Девойка, символизираща нежната стъпка, с която идват пролетта, младостта и новата надежда за града.

Това е първият конкурс за красота в България, в който девойките се представят във традиционни фолклорни костюми.

Българката носи своето облекло с удоволствието от харесваната дреха, но и със самочувствието на неин създател. Много от чуждите пътешественици, преминали по българските земи през XV-XIX в., плъзгайки поглед от лицето към дрехата, виждат и красотата на българката, и силата, и чара на облеклото й.

Например французинът Кузинери, англичанинът Робърт Уолш отбелязват, че българската женска носия е винаги много чиста, има блясък и особено изящество. Такава е и кюстендилската носия. Стегнатият силует, тясната талия, подчертана от пояса, раздвижените поли, широките гиздави ръкави на ризата, сърмата и везбената украса придават неповторима прелест на кюстендилската жена. Пременена и натъкмена, напета и гиздава е тя в своята носия.