В кюстендилското читалище "Братство“ ще бъдат отбелязани 171 години от рождението на Ефрем Каранов, съобщи за "Фокус“ председателят на читалището Иван Андонов. От 11.00 часа ще бъде открита фотодокументална изложба.

Ефрем Цветков Каранов е виден просветен деятел и общественик, фолклорист и етнограф,  роден на 28 януари 1853 година в град Кратово, Македония. Учи в Цариград в българско училище, след което завършва Втора Одеска гимназия и славянска филология в Новоросийски Одески университет.  Работи като преводач и като преподавател в Духовната семинария в Самоков.

Заселва се в Кюстендил, където работи главно като учител. За цялостната си педагогическа и обществена дейност Ефрем Каранов получава заслуженото признание на местната общественост и на ръководството на учебното дело в страната. През 1892 г. заедно с учителите Стоян Заимов и Стефан Аврамов, той е награден с орден "За гражданска заслуга" –  V степен.

Негови ученици са академиците Йордан Захариев, Ем. Попдимитров и др. Поддържа връзки с Марин Дринов, Константин Иречек, Стоян Заимов и др.

Дейността на Ефрем Каранов е свързана и с активно участие в културния живот на Кюстендил. Заедно с по-будни дейци през 1891 г. възстановява дейността на читалище "Братство". Взема участие в различни комисии за театрални представления, вечеринки, построяване на нова сграда за читалището, съдейства за откриване на библиотека и читалня към него.

След построяването на новата читалищна сграда през 1907 г. е избран за уредник на читалищния музей, който подрежда и постоянно обогатява. За няколко десетилетия читалищният музей се превръща във важно звено от културната история на града.

Ефрем Каранов оставя изключително интересно по съдържание и разнообразно по тематика творческо наследство – записани народни песни, изследвания в областта на фолклористиката и етнографията. Особено ценни са изследванията му върху дейността на читалище "Братство", автор е на трудовете: "Няколко думи за Кадин мост", "Богдан юнак, герой от Сръбско-българската война", "Румена войвода", "Очерк из Осоговските планини", "История на Сърбия" и много други.