Училища в чужбина носят името на поетесата Дора Габе, не и в нашата страна, припомни д-р Кремена Митева, гл. уредник на Литературния музей в Добрич, предаде репортер на "Фокус". Преди години най-новото в добруджанския град и единствено училище в страната носеше името на Дора Габе. В наши дни училището е закрито поради намалелия брой ученици.

"Жалко е, че никъде в България няма училище с името на поетесата. Единственото, създадено 1984 г., бе затворено. И сега всъщност има само две български училища, едното е в Мюнхен, а другото е във Варшава, с филиал в Краков. В Германия и Полша има български училища с името Дора Габе, но не и в България", коментира д-р Митева.

По думите й все пак е радостен фактът, че добруджанци тачат паметта за тази значима в българската култура фигура и заради огромния й принос, и поради това, че Дора Габе е родена в добруджанското село Дъбовик. Незнайно откъде е дошло определението "дъщеря на равнината", но така е позната в литературната ни история поетесата. Така е наречена и изложбата в малък формат, представена до края на месец април във фоайето на Дом-паметник "Йордан Йовков" - "Дора Габе - дъщеря на равнината". 

"Поезията е въздухът, в който човек се ражда земен и небесен".

Така започва експозицията в нежно лилав нюанс, която представя щрихи, познати и не толкова, от лика на Дора Габе. Авторът на дигиталния дизайн Илия Вълчев и Регионален исторически музей - Добрич са избрали за фон на всички постери любимия цвят на поетесата и не заради дебютната й стихосбирка, носеща името "Теменуги". Тези цветя, но в бяло, Дора Габе е получавала всеки ден в периода, когато прави първите си поетични стъпки, а неин ментор е Пейо Яворов, за когото тогава тя е и първата муза, преди Мина и Лора, разказа д-р Митева. Лилавият цвят просто е любимият на поетесата, който съдържа нотка аристократизъм. Затова Габе е държала ако не е облечена в този цвят, да има по себе си поне някакъв аксесоар в лилаво - шал, обеци, гердан. За нея това е бил предпочитан цвят. 

Дора Габе е първата жена, която издава стихосбирка в българската литература и това е книгата "Теменуги", излязла от печат през 1908 г. В младежките си години е била ученичка в Шумен в семейството на д-р Лиза Пастернак, майката на известните музиканти братя Владигерови. Избира да учи в Женевския университет, известен по онова време с демократичното отношение към жените, а по-късно се дипломира в Гренобъл с академични знания по френски език и френска литература.

Дора Габе е един от най-обичаните у нас детски писатели, но тя е и невероятен преводач и работи в тази насока от 1917 г. до края на живота си. Прави преводи от руски, френски и полски език, последния научава благодарение на литературния ни критик и за известно време неин спътник в живота Боян Пенев. Заедно осъществяват огромен обем от преводи от полски език, дело, значимо като мащаб, подобно на направеното с немската литература от Пенчо Славейков. Малко хора знаят, но нейни детски разкази са включени в учебниците на гръцките училища. 

Семейството й се преселва в Южна Добруджа през 1884 г. и до днес има спорни въпроси: къде точно е живяло, кога и къде е родена Габе. Дори самата тя се шегува, че за нейно родно място спорят три града, както при Омир спорът е бил между седем населени места. Но тя си остава дълбоко свързана с Добруджа. Заради магнетичната й същност писателят Йордан Йовков я нарича "самодива на житата". Регионалната библиотека и Кукленият театър в Добрич носят нейното име, читалището в родното й село Дъбовик - също.

Училище българско обаче, за жалост, вече няма с нейното име. Дори и паметникът на Дора Габе в Добрич, преместен след закриването на единственото училище с патрон поетесата, ако добричани бъдат запитани, трудно ще кажат къде е сега. Затова и мнозина изразяват позиция, че този знак на културната ни памет трябва да е на по-видно място, да напомня на поколенията за един светъл дух, който при освобождението на Южна Добруджа от румънска окупация през 1940 г. облечен във военна униформа, заедно с друга наша поетеса - Елисавета Багряна, заедно с българската армия влизат в освободените градове, за да съпреживеят радостта от освобождението, от тържеството на българското. 

За всички тези любопитни и интересни факти разказва изложбата в Дом-паметник "Йордан Йовков", а на Фейсбук страницата на музея е създадена онлайн поредица "Дора Габе - 40 години във вечността", която среща читателите с поезията й, изпълнена с толкова любов към живота и човещина. А ако най-любознателните  пожелаят, чрез информационния терминал във фоайето на Литературния музей, могат да чуят гласа на Дора Габе, която в един много специфичен, напевен вариант казва своето стихотворение "Почакай слънце". 

Жулиета НИКОЛОВА