Като кадър от култовия "Полицаят от Сен Тропе"! Това възкликва почти всеки, който зърне лявата снимка от нашия колаж. Тя обаче е от Варна - направена през 70-те години на миналия век.

Мястото е пред резиденция "Евксиноград".

Разликата със сега - 50 години по-късно, е в изключително добре поддържания "остров" пред двореца и липсата на застрояване. Там имаше лозя.

"Евксиноград“ е днешния "герой" от рубриката на Varna24.bg - "Преди и сега". Двореца се намира на малък провлак от северната страна на Приморския парк на Варна. Строен е за лятна резиденция на княз Александър I Батенберг през 1881 – 1885 г. Първоначално резиденцията е била наречена Сандрово (по умалителното име на италиански език на княза – Sandro) но през 1893 г. княгиня Мария Луиза Бурбон-Пармска я преименува на Евксиноград (Гостоприемния град) – от гръцкото име на Черно море. Евксиноград е един от кварталите на район Приморски, Община Варна според Закона за териториалното деление на Столичната община и големите градове.

По време на царуването на Иван Александър (1331 – 1371) Генуа прави постъпки пред България за право на достъп в българските пристанища на Черно море. Генуезците създават пристанище и укрепен квартал, наречен Кастрици, като пристанището е най-северната точка на Варненския залив и е естествено защитено от северните ветрове. Крепостта е отбелязана в много западноевропейски морски карти и портулани от ХIII-ХVIII в. Предвожданите от полския крал Владислав III през 1444 г. кръстоносци я назовават с името Макрополис.

На няколкостотин метра на север от пристанището има множество изключително лековити минерални извори. Тук живеят хора, свързани не само с търговията, но и такива, които се лекуват в минералните извори. По онова време българската аристокрация щедро дарява средства за изграждане на самостоятелни храмове и на цели манастирски комплекси. В района се заселват и много отшелници, а местността се превръща в център на духовен живот. За жителите на региона местността е свещена.

Манастирът "Св. Димитър“ е превърнат (по времето на княз Фердинанд) в по-малка резиденция, наречена "Тунела“. В близост е и манастирът "Св. св. Константин и Елена“. По-късно княз Александър разширява имота до съвременната му площ от 80 хектара (0,8 km²). При абдикцията на княза през август 1886 г. българската държава откупува от него имота за тогавашните 1,4 млн. златни лева.

През 1884 г., когато дворецът е в груб строеж, по покана на княз Батенберг в България пристига немският паркостроител Карл Едуард Петцолд, парков директор на принца на Нидерландия. В продължение на две години той проучва климат, терен, местна флора, засажда първите кедри. Според архивни данни през 1888 г. дворецът и пътят до него вече са завършени и все още се нарича Сандрово.

Вижте "Преди и сега" от миналия път ТУК