“Четирима сина загубих! Двамата са в гроба, а другите полуживи. Но още четирима да имах, пак ще ги накарам да носят българското знаме със златния лъв!" Това са думи на великата българка Баба Тонка - пример за жертвоготовност, родолюбие и решителност в едни от най-бурните исторически моменти. 

Семейство Обретенови

Тонка Обретенова е родена през 1812 г. в с. Червен, Русенско. Родителите й много искали да я изучат, но по онова време не било прието момиче да ходи на училище, затова Тонка останала почти неграмотна. През 1831 г. Тонка се омъжва за Тихо Обретенов - известен абаджия и търговец. Ражда 12 деца, от които 7 остават живи.

Тихо Обретенов е приятел с Георги С. Раковски, който често гостува в дома им. Разговорите на двамата мъже за свободата на българите запалват и Тонка и скоро домът на семейство Обретенови става сборище на революционери: Стефан Караджа, Ангел Кънчев, Любен Каравелов, Панайот Волов, Захари Стоянов, Стефан Стамболов, Стоян Заимов.

Баба Тонка

След смъртта на мъжа си, Тонка остава сама глава на голямото семейство. Всичките й деца са свързани с националноосвободителното дело. С молби и подкупи Тонка Обретенова успява да замени смъртната присъда на част от четниците със заточение в Мала Азия. За да не остане в забрава безименния гроб на обесения в Русе Стефан Караджа, Тонка го отбелязва, а след това тайно взема черепа му и го пази като свещена реликва.

Къщата й се превръща в “гнездо на бунтовници". Тук се провеждат заседанията на Русенския революционен комитет. Тонка съхранява цялата документация на организацията. Заради нейната всеотдайност Захари Стоянов я нарича “Баба Тонка" както остава в народната памет.

Достойните наследници на Баба Тонка

Атанас

Най-големият брат завършва взаимно училище в Русе и работи в магазина на баща си, когато той е в Исакча, Румъния. Участва в пренасянето на оръжие, кореспонденция, съобщения и др. Спасява архива на Русенския революционен комитет. Умира през 1908 г. в Русе.

Ангел

Участва в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Заловен е от турците, след като е ранен в битката край с. Вишоград. Осъден е на доживотна каторга в крепостта “Сен Жан д'Акр, Северна Палестина (днес Израел). Когато Тонка отива да види сина си в затвора, тя е ругана и блъскана от заптиетата като майка на комита, но изиграва невероятен спектакъл - хока заловените четници и ругае сина си “Как ти посмя да станеш царски душманин! Нали знаеш, че българинът е роден вечно да бъде роб?" Така спечелва доверието на турците и те я оставят да влиза, когато си иска в затвора. Освободен е през 1878 г. по силата на обща амнистия. Въз основа на неговите спомени, Захари Стоянов пресъздава четническата епопея в книгата си “Четите в България". Завръща се в родния си град Русе. 

Петър

Третият син на Баба Тонка участва във Втора българска легия и в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Загива при сражение на четата в Канлъдере край с. Вишовград, Търновско на 9 юли 1868 г.

Никола

Един от основателите на Русенския революционен комитет, член на читалище “Зора" и негов библиотекар. Един от организаторите, участник и член на щаба и четата на Христо Ботев. Окръжен управител на Русе, депутат. Умира през 1939 г. в Русе.

Георги

Най-малкият син на Баба Тонка завършва класното училище в родния си град, а през 1870 г. постъпва в юнкерското училище в Одеса. Връща се в Русе заради подготовката на въстанието през 1875 г. Гюргевският комитет го изпраща за помощник-апостол на Иларион Драгостинов и военен инструктор във Втори сливенски революционен окръг по време на Априлското въстание. Ранен е тежко в сражение с башибозуци. За да не попадне в плен, Георги Обретенов се самоубива на 10 май 1876 г.



Петрана

Петрана е една от доверените комитетски куриери за пренасяне на тайна кореспонденция, оръжие и боеприпаси и за превеждане на революционери по комитетския канал Русе-Гюргево. През 1875 г. ушива бойното знаме на Червеноводската чета, което след неуспеха на Старозагорското въстание е предадено на четата на Христо Ботев. По време на Руско-турската война е медицинска сестра в Свищов. След Освобождението работи като учителка. Завещава къщата си на Девическата гимназия в Русе. Умира през 1932 г. във Варна.

Анастасия

Учи в Московския девически институт, където е изпратена с подкрепата на Русенското женско дружество и от Евлоги Георгиев. По-късно е издържана от брат си Никола Обретенов и от Захари Стоянов, за когото се омъжва през 1882 г. Двамата имат дъщеря - Захаринка. След смъртта на съпруга си, Анастасия работи като учителка. Умира през 1926 г.

Когато правителството отпуска на Баба Тонка пенсия за заслуги към Родината, тя я дава за учебници на бедни ученици. Умира през 1893 г. Хората я помнят с неизменната черна забрадка, вечно изпращаща и вечно чакаща. Наричана от българи и турци “Майка на бунтовници", тя се превръща в свещения образ на Българската майка.