Днес е 9 септември и, независимо от това кой как се отнася към историческия път на България, то тази дата е свързана с миналото на страната – за добро или зло, но това лична преценка.

Все още на редица места в морския град (повече такива има по малките градове и села) се виждат табели с имена на улици, свързани със социализма.

Такъв е примерът от днешната снимка – в кв. "Виница“. Все по-малко са тези табели, но с времето те ще стават по-ценни, заради връзката им с историята.

Иначе деветосептемврийският преврат е насилствено завземане на централната и местната власт в Царство България, организирано от опозиционната политическа коалиция Отечествен фронт и извършено през нощта на 8 срещу 9 септември 1944 година.

Превратът е осъществен три дена след обявяването на Съветско-българската война и при положение на частична окупация на територията на страната от Червената армия. Той е организиран набързо и е проведен от малка група младши офицери (общо в акцията участват около 450 души, в голямото си мнозинство войници, действащи по заповед) и включва завземането на няколко сгради в много ограничен периметър в самия център на София.

В официалната историография по време на НРБ събитието е наричано по различни начини, които отразяват нюанси в оценката му в контекста на марксистката идеология. Още на пленум на ЦК на БКП от януари 1948 година то се оценява по различни начини – като въстание, буржоазнодемократична революция или социалистическа революция. На пленума надделява мнението, формулирано от Георги Димитров: "Девети септември е всенародно въстание с дълбоко революционен характер. Не е буржоазно-демократическа революция, защото у нас няма феодални остатъци. Не е и народна революция, защото това значи буржоазна революция. Сега вървим по социалистически път, а не на 9 септември.“.

По-късно комунистическата литература нарича преврата "народно въстание“ въз основа на широкото участие в демонстрации, стачки и насилствени действия, както и "социалистическа революция“ – като повратна точка в политиката и начало на радикални реформи в страната към социализъм. Според някои понятието "народно въстание“ се ползва до 1971 г., а е наричано "социалистическа революция“ до началото на декомунизацията от 1989 г.

След 10 ноември 1989 г., в България събитието е определяно предимно като "държавен преврат“ – ограничено по обхват само до завземането на централната (държавната) власт, въпреки че поставя началото на поредица радикални промени, довели до установяването на дълготраен тоталитарен режим в страната.