Свети Николай Чудотворец в традиционната народна култура на българите се почита като покровител на реките, езерата, на морската шир и подводния свят, на моряците, на рибарите. Това каза за "Фокус“ Ваня Йорданова – етнолог в Регионален исторически музей "Стою Шишков“ – Смолян. "Светецът е повелител на зимните студове, на морските стихии, той пуска ледените ветрове през зимата, той разлюлява моретата, потапя кораби, потапя лодки. Затова на празника всички лодки излизат от морето и така отдават почит на покровителя му. Сутринта на Никулден семействата на рибарите, на моряците отиват в църквата на тържествена литургия и поднасят дарове пред иконата на светеца“, посочи Йорданова.

Тя отбеляза, че според преданието, когато светецът е бил с лодката си в морето, излязла буря и подът на гемията, се е пропукал. "Свети Николай хванал един шаран от водата, запушил с него дупката на гемията и така спасил моряците от бедствието. Така възникнал и обичаят в чест на празника на светеца да се жертва шаран, тъй като той се приема като негов слуга, допълни етнологът.

"На Никулден стопанките задължително приготвят празнично ястие от този шаран наречено рибник, най-често той е пълнен с булгур, с ориз, орехи, лук, стафиди или пък е увит и печен в тесто. Вярва се, че костта от главата на шарана, която има формата на кръст има чудодейна сила и затова я пришиват към шапките на децата, за да ги пази от уроки, от зли очи. С тази кост баячките лекуват безсъние и плач при малките деца или безсъние. Казва се, че на Никулден трябва задължително да си почоплиш зъбите с кост от риба за здраве. Другото разпространено вярване е, че колкото повече люспи има на шарана, който се приготвя за обредната трапеза, толкова по-богата и плодородна ще е къщата през следващата година“, разказа още Йорданова.

Тя добави, че за никулденската трапеза жените задължително приготвят обредни колаци, наречени боговица или светец и на трапезата, тъй като празникът е по време на Коледните пости се нареждат и други постни ястия – варена царевица, жито, постни сърми, чушки, фасул. Преди да се седне на тази празнична трапеза около софрата задължително се раздава на съседи и на близки. Най-възрастният човек в семейството прекадява трапезата, като софрата не се вдига цяла вечер, а къщата е отворена за всеки гост и пътник.

"Никулден се почита и като семеен и родов празник и Свети Николай се почита като светец, пазител на дома и на имота. Това е един от българските празници, на чиито светец се посвещава в случай на преживяно в семейството премеждие и в тази връзка се устройват в много района на страната богати семейни чествания и тържества“, каза още Ваня Йорданова.