Съдът във Варна потвърди ефективна присъда за пране на пари
©
Придобитото имущество е в особено големи размери и деянието представлява особено тежък случай. Николай Н. ще бъде наказан с лишаване от свобода за 5 години и 6 месеца, и глоба от 14 хиляди лв. Длъжен е да плати на Държавата 125 998.25 лева - равностойността на предмета на престъплението. За съучастника му наказателното производство е било прекратено след одобрено от Окръжния съд в Добрич споразумение, по силата на което Атанас В. е бил осъден на 3 години затвор и 5 хил. лв. глоба.
Делото пред горната инстанция бе образувано след жалба на подсъдимия срещу присъдата на Окръжен съд – Варна. Защитата му твърди, че не е знаел средствата да са добити чрез чуждо престъпно поведение.
По молба на Николай, вторият подсъдим осигурил лице с фирма, по чиято банкова сметка да постъпят преводи. Дружество, регистрирано в Монако комуникирало по имейл със свой партньор - дубайска компания. С писмо от електронен адрес, силно наподобяващ този на дубайската фирма, било посочено българското дружество, към което да бъдат преведени 130 хил. евро. По банковата му сметка постъпили 65 хил. евро. Те били изтеглени от клонове във Варна и Добрич. Няколко дни по-късно българската банка-получател получила искане за връщане на сумата заради извършена измама. Банката сигнализирала правоохранителните органи. Междувременно властите в Монако не могли да установят кое е лицето, извършило неправомерното вмешателство в електронната кореспонденция и въвело монакското дружество в заблуждение за получателя на превода. Производството било прекратено.
Апелативният съд е категоричен, че Николай Н. е знаел за осъществената онлайн измама – той е бил наясно, че постъпилите 65 000 евро са първо плащане от по-голяма сума. За това, че между неустановения по делото "хакер“, извършил вмешателството в имейл кореспонденцията между чуждите компании, и подсъдимите е била обменяна информация говори полученото от монакското дружество потвърждение по имейл, че сумата е получена в България.
"За настоящия състав е вън от съмнение, че монакското дружество е станало обект на т. нар. "измама на фалшивия президент", пише в решението на Апелативния съд. При нея неустановено лице при електронна комуникация злонамерено приема чужда самоличност и чрез поредица от фишинг действия създава невярна представа у служител на дружеството, като го мотивира да преведе сума на друг получател, вместо на действителния.
Въззивната инстанция припомня, че прането на пари е вторична престъпна дейност, която изисква първоначалното престъпление да бъде довършено. Заради прекратяване на делото в Монако, първичното деяние - компютърната измама – трябва да се докаже в настоящия процес. В основата на превода е създаденият неистински претекст, че българското дружество получава средствата от името на дубайската компания. Монакското дружество е претърпяло вреда - активите му са намалели с 65 хил. евро. Измамата е била довършена в момента на постъпването на сумата по сметката в банката в България. По отношение на прането на пари двамата подсъдими са действали в съучастие, с обща цел – да получат сума, за която са предполагали, че е придобита в резултат на компютърна измама. Двамата са общували с хакера, защото данните на българското дружество и банковата му сметка са посочени във фактурата, създала привидно основание за нареждането на процесните 65 000 евро. Касае се за престъпление с три отделни деяния в няколко населени места; първичното престъпление е с международен елемент, от него е пострадало чуждо дружество, използвани са съвременни технологии, а в изпълнението на схемата са включени множество лица. Макар прокуратурата да не е повдигнала обвинение за съставяне на неистински документи - два договора за търговия с лавандула, то е факт, който настоящата инстанция отчете. Подсъдимият е автор на един от двата неистински документа, представени в българската банка, като основание за теглене на сумата.
Характеристиките на Николай Н. разкриват високата му обществена опасност. Въпреки че е реабилитиран, настоящото деяние не е инцидентна криминална проява. Има данни по делото и за негов друг опит да придобие неправомерно средства от чуждо дружество. Въззивният съд не намери основания да уважи искането на защитата за оправдаване на подсъдимия, нито причини да намали определените му наказания: лишаване от свобода за 5 години и 6 месеца, глоба и заплащане на равностойността на придобитото неправомерно чуждо имущество.
Решението на Варненския апелативен съд може да се обжалва пред ВКС.