Заместител на ампутирана човешка ръка – точно това е създал първокурсникът от Техническия университет - филиал Пловдив Георги Ганушев. Преди години загубата на човешка ръка беше непоправима. После екипи от инженери създадоха биопротези, помагащи на безръките хора. Георги Ганушев също черпи идеи от постигнатото в световната бионика, но е убеден, че може да направи по-съвършен инженерен продукт. И го прави. Затова проектът му "Роботизирана ръка тип "простетика“, управлявана чрез огъваеми сензори“ e финансово поощрен от МОН в тазгодишното издание на конкурса "Млади таланти“.

Проектът на Георги Ганушев вече има две версии. При първоначалната версия от 2022 година той използва камерата на компютъра си. С нея снима собствената си ръка и така подава команди за движение към пръстите на биопротезата. Втората версия вече няма нужда от компютър. Единственото, което му трябва е един електрически контакт и една ръкавица с 5 сензора. Така биопротезата копира действията на сензорната ръкавицата. "Всяка версия на проекта ми има различни приложения. Например при първата разработка може дистанционно да се управлява ръката и тя да се изпрати във високотоксични среди и дори в космоса, където да върши работа. Но първата версия имаше само 2 стойности на пръста – горе и долу, докато със сензорната ръкавица пръстите се движат с много голяма точност. Електричеството, което задвижва пръстите е с напрежение 3,3 до 5 волта." - обяснява студентът от Техническия университет – филиал Пловдив.

Част от човешки скелет – точно на това прилича сега биоръката на първокурсника от Техническия университет – филиал Пловдив. За да бъдат "костите“ много здрави той е използвал специална пластмаса, която е вложил в 3D – принтера на университета и е задал програма за изработка. На следващ етап биопротезата ми отвътре може да бъде и метална, а отгоре ще бъде покрита с материя, приличаща на човешка кожа – обяснява младият талант. Той споменава част от разходите, които е направил: "Вътре в ръката има неща, които не се виждат. Важна част е платката "Ардуино“. Тя е свободно достъпна по волята на създателите си и струва около 30 лева. Другите разходи, които направих са: за кабели – 20 лева, платка за управление на серводвигателите – 30 лева, 5 серводвигателя общо 75 лева, 5 огъваеми сензора внос от Германия – 75 лева. Имам идея да добавя и шести сервомотор, който да управлява въртенето на китката.“ Дотук Георги Ганушев е вложил около 160 часа труд само за изработката на биопротезата. Поощрителната премия от 1500 лева смята да реинвестира,

за да продължи усъвършенстването на проекта си. И не е сигурен, че ще му достигнат, но ще са добро начало. Само сензорите, които му трябват, за да засича импулсите по невроните, ще глътнат около 400 USD.

"Използвам напредъка на науката, която вече може да засича електрическите импулси по нервните пътища от пръстите на ръката до предмишницата. Нервните пътища или невроните в известен смисъл приличат на електрически кабел. С магнитни сензори ще засичам импулсите, които минават по тези неврони. Импулсът се подава от мозъка, преминава през гръбначния мозък и през ръката достига но върха на всеки пръст. Магнитният сензор абсолютно точно засича електрическия сигнал от мозъка до пръста. Мозъкът не знае, че ръката вече я няма и продължава да "командва“ по стария начин“, обяснява принципите на развитие на проекта си Георги Ганушев. Той прогнозира, че докато завърши следването си в университета "ръката“ ще достигне до ниво готов продукт – реално приложим и продаваем.

Бих искал да патентовам разработката си, когато я приключа и след това да започна свой бизнес. Смятам, че бизнесът ми ще си остане в България, но ще се разраства и в чужбина", заключи Георги Ганушев. Досегашните му маркетингови проучвания показват, че когато се появява за първи път на пазара на медицински продукти една биоръка е струвала между 50 000 и 60 000 USD. С развитието на 3D-принтерите, на нови технологии в роботиката, процесите на производство на биопротези поевтинява и сега цената вече може да бъде 3 000 USD.