Средновековен манастир на св. Теодосий Търновски откриха археолози от старата столица. Църквата е сред най-бляскавите образци от Второто българско царство, поясняват проучвателите проф. Хитко Вачев и Илиян Петракиев от Регионалния исторически музей, предаде кореспондент на “Фокус".

Исихаската монашеска обител, свързана със св. Теодосий Търновски и ктиторството на цар Иван Александър, е упомената в средновековните писмени извори от XIV в., но досега не е установено точното й местоположение.

При разкопки западно от Велико Търново, в землището на близкото село Самоводене са разкрити останки на средновековен храм издигнат през XIV в. Архитектурно-стиловите му характеристики недвусмислено сочат, че той принадлежи към най-бляскавите образци на Търновската архитектурна школа от епохата на Второто българско царство. Стените на църквата са изградени от прецизно издялани каменни блокчета и тухли. Фасадите са раздвижени от псевдоконструктивни ниши, горната част на които е увенчана с гирлянди керамопластични елементи в няколко цвята. Подпокривните корнизи са били украсени със специално изработени тухли тип "вълчи зъби“ и керамични елементи, които за пръв път се откриват в българските земи. От северната страна на църквата е била издигната засводена галерия, арките на която са се носели от каменни колони. Вътрешността на храма и галерията е била богато украсена със стенописи. Олтарът на църквата е отделен от останалата част посредством зидана олтарна преграда, която също е стенописана.

Свързвайки резултатите от археологическите проучвания с данните от "Житието на Св. Теодосий Търновски“ написано от самия Вселенски патриарх Калист е установено, че разкритата църква е католиконът (основен храм) на манастира, чийто игумен е Св. Теодосий Търновски.

Теодосий Търновски е голям църковен реформатор, ерудит, учител на бъдещия търновски св. Патриарх Евтимий. Той е идеологът на исихазма, който по своята същност е форма на християнски мистицизъм, степен на свързване с Бога. Тя се постига чрез въздържание, смирение пост и молитва като по този начин се възстановява връзката с него.

Теодосий Търновски е инициаторът на свикването на църковен събор през 1355 година срещу еретическите учения на т.нар. варлаамити и адамити. Той е главния обвинител срещу тях и съборът завършва с пълна победа над еретиците. През 1359 година църковния деец отново е в основата на победата на православието на антиеврейския събор в Търново.

Близките връзки между видния исихаст и българския цар Иван Александър (1331- 1371 година) имат за резултат издигането на монашеска обител в близост до старопрестолния град. В житието на Св. Теодосий Търновски е отбелязано, че царят и приближените му боляри не само са ктитори на строежа, но и лично, макар и символично участват в строежа на църквата и килиите около нея. В произведението е отбелязано, че царят носи в дрехата си пясък за строежа от близката река. Упоменатото разстояние от реката до новостроящия храм е три поприща (средновековна мярка за разстояние равна на 185 м), което прави 555 м.

Измервайки със съвременни средства това разстояние е установено, че то съвпада с това отбелязано в писмения извор.

Друго важно потвърждение, че това е църквата на манастира на Св. Теодосий Търновски се явява факта, че в "Житието“ изрично и единствено спрямо други писмени извори за строеж на храмове е отбелязано, че цар Иван Александър издига за видния исихаст "красива църква“. Това определение кореспондира с разкритите при проучванията архитектурни останки на храма.

Пред проучвателския екип стоят редица предизвикателства свързани с бъдещите археологически изследвания. Освен пълното разкриване на храма и принадлежащите сгради на манастира съществува реална възможност да бъде открит гробът в който е погребан един български светец. Става дума за сподвижника на Св. Теодосий Търновски и игумен на манастира Роман Търновски. За него в "Житието“ е отбелязано, че след като приключва земния си път, монасите от обителта го погребват, като свой отец. Св. Роман Търновски е канонизиран и паметта му се чества на 17 февруари.

Установеното местоположение на новоразкрития средновековен манастир и наличието в близост до него други монашески обители поставя на дневен ред въпроса къде се намира упоменатата в писмените извори от епохата "Търновска Света гора“.

Откритите стенописни останки са консервирани от доц. д-р Пламен Събев, а архитектурните детайли от Руен Хаджиниколов. Проучванията на манастирския комплекс са финансирани от Община Велико Търново и дарители.