Надали има кореняк варненец, който да не си спомня за култовия през соца снек бар "Одесос“. Това бе единственото заведение (без да броим тези по курортите, в които рядко можеше простосмъртен да припари), което бе със западен, капиталистически дизайн – красивите осветителни тела със стъклени тръби, удобни сепарета, маси, еспресо от професионални италиански кафе-машини "Cimballi“.

В снекбара, или какво варненци го наричаха шнека, който днес е "герой“ в постоянната рубрика на "Фокус" – "Преди и сега“, правеха най-вкусните в цяла България сандвичи със запечена шунка и кашкавал, сандвичи тип "принцеси“, ледена цитронада от машина.

"Принцеса“ – сандвич аламинут, в някои части на България носи името "Странджанка“. Това е една от най-популярните закуски от българската национална кухня - филия хляб, със запечен животински продукт (намазан с кайма и яйце, или смес от кайма, кайма и кашкавал, яйце и кашкавал, настърган кашкавал или разбъркани сирене и яйца, и подправки като млян лют червен пипер, черен пипер, шарена сол, сол, чубрица).

На долната снимка от нашия колаж се вижда покритата археологическа старина, показваща колко е древен нашия град - улица от Римския Одесос с канал и шахта. Според данните, тя е изградена през II–III век сл. Хр. и е реконструирана IV - V век сл. Хр.

Снекбарът се намира от долната страна на "Мусалла“, както към края на XIX век са наричали варненци многоъгълния площад в центъра на града. По това време сградата на театъра още не е бил построена и градската градина е достигала до площада и на това място се е извисявала издигнатата още през 1834 година в мавритански стил голяма чешма, която през 1925 година бе демонтирана и сега се съхранява във Варненския археологически музей. Двуетажната сграда на Варненското градско общинско управление е била най-важната от този площад. Тя е построена към 1870 година при кметуването на Мюлязим Халил Ефенди. Долепена до него е била старата поща. И двете сгради бяха съборени през 1958 година.

Припомнете си "Преди и сега“ от миналата седмица ТУК.