Шопският диалект е не само средство за комуникация, но и важен елемент от културната идентичност на хората, живеещи в столицата и околните райони. Този диалект не просто предава информация, а носи в себе си история, традиции и характер на местните жители. За местен шовинизъм ли говорим или за културно наследство?

С настъпването на демокрацията, София се превърна в агломератът, който поглъща и не връща. Хиляди, дори близо милион са хората от различни краища на страната, които дойдоха в столицата да търсят препитание. Буквално претопиха местните, а от всеки ъгъл-магазина, улицата, метрото, детската градина...се чува диалект. В училищата встъпиха преподаватели по български, които не говорят на диалект.

Сигурно това накара мого от кореняците, които се гордееха с правилната си реч да започнат да използват шопски думи. Поиска им се да се различат от масата, да докажат произход.

Една от най-забележителните характеристики на шопския диалект е странното ударение, което прави речта на шопите уникална. Ударението често попада на различни срички в сравнение с книжовния български, което създава своеобразен ритъм и мелодия на говоренето. В това число влизат повече от глаголите- казах, направих, звъннах, обадих се. Правилното ударение е на първата сричка, по софийски е на последната...Вмятат се и думи като ручам-ям, откина-откъсна. И изрази като: оти не моем, требе да се връти, коко да не умрем, ама я работим коко да не заспим...

Изрази като "шопски манталитет" или "шопска нагласа" са често използвани, за да се опише характерът на шопите, известни с хумора и дружелюбността си.

Шопският диалект не само че остава жив в ежедневната реч, но и намира място в литературата, театъра и музиката. Много местни автори и артисти интегрират шопския диалект в творбите си, което допринася за популяризирането му и съхраняването на уникалната му звучност.