Смолянският пътешественик Александър Караджов издава поредната си пътеписна книга. Тя е озаглавена "2245 км“ и в нея фотографът и еколог разказва за незабравимото си пътуване по границите на България.

Смолянчанинът изминава сам почти 2700 км със своя велосипед за 45 дни. Идеята му е да се движи по самата държавна граница или там, където това не е възможно – в непосредствена близост до нея.

"Защо 2245? Защото това е официалната дължина на държавните граници на страната ни със съседните държави. Защо сам? Защото така контактът с дивата природа е най-силен и чист. Защо граничен маршрут? Защото в забравените ъгълчета и покрайнини на България е скрита "фантастично красива и щедра природа““, казва Симеон Идакиев в предговора към книгата на Александър.

По думите на Караджов, пътеписът му няма за цел да поставя рекорди, но той твърди, че е първият, описал и документирал в цялост пътуване от подобно естество. "България е малка и същевременно – огромна. Това е въпрос на възприятие и светоусещане. Мотивът за пътуването ми се крие в желанието да изпитам себе си и издръжливостта си, както и да бъде пример за подрастващите, че мечтите се сбъдват само, когато горим в тях“, казва Караджов.

38-годишният смолянчанин има две издадени книги досега. Автор е и на пътеводители за българските планини. След броени дни ще излезе от печат и последното му издание – "2245 км“. Александър е магистър "Мениджмънт в туризма“ и планински водач. Известен приключенец, той е и страхотен фотограф с уникални кадри от многодневните му преходи и експедиции с приятели пътешественици години наред. Беше и ръководител на доброволния спасителен отряд в Смолян, когато нашумя със смелите си преходи в дебелия сняг, за да доставя хранителни продукти на възрастни хора от откъснатите села по време на бедствието през зимата на 2015 г. Една от интересните му творби е "Пътеводител на забравената България“, създадена заедно с Вилиан Стефанов, който пък посети Чернобил.

През 2015 г. той бе отличен за доброволеца на страната за годината.

"Родителите ми не са планинари, но ми хареса да ходя с тях на къмпинги, пикници. И от 16-годишен започнах и сам да обикалям баирите“, казва Караджов. Да ахкаш по планината и да я обиколиш обаче са две различни неща. Сашо казва, че "трудно диша“ далеч от Родопите. Но по планинарството го запалил през 2005 г. преподавателят от филиала Тодор Тодоров. Като студент с 10 души група правили преходи по 4-5 дни в планината, спали на палатки, учили се на ориентиране, покорявали планинските първенци.

Той продължил да обикаля планините сам, като обича да снима неизвестни места, за да ги популяризира. След всяко приключение описва историите си с куп фотографии и в личния си блог.