Стотици смолянчани се стекоха на връх Средногорец, за да отдадат почит пред подвига на героите, дали живота си за Освобождението на Родопите преди 111 години, предаде репортер на "Фокус“. На празника присъстваха вр. и. д. кмет на Смолян инж. Мариана Цекова, секретарят на общината Момчил Николов, областният управител Захари Сираков, епископ Висарион, свещеници от Смолянска духовна околия, представители на институциите в града, ученици и граждани.

Честването започна с приемане на почетен караул от командира на 101-ви Алпийски полк, подп. Стефан Димов.

Слово, посветено на празника на община Смолян и 111 години от Освобождението на този край на България, произнесе историкът Катя Сулинаджиева. "И след 111 години и след повече столетия Балканската война, от 1912-1913 г. за Родопите е и ще бъде едно от най-важните исторически събития. Не само поради остротата на бойните действия, не само заради оперативния размах и пълна подкрепа от населението, но и с мощния възрожденски изблик на идеята за народно единение и освобождение и колкото повече десетилетия бележат това събитие, толкова по-силно се осъзнава от най-светлите български умове голямата идея за целокупност на Отечеството. Една битка в хода на тази война родопчани знаят и почитат като най-велика и значима за Родопите. Знаменателните сражения от 19 до 21 октомври при връх Кавгаджик, днешния Средногорец между части на 21 пехотен Средногорски полк с командир полк. Владимир Серафимов и корпуса на Енвер паша влизат в българските анали като символ на свободата. За родопските българи Освобождението идва 34 години по-късно от останалото Отечество. Решението  на Берлинския конгрес от 1878 г. разпокъсва България и Родопите остават пределите на Османската империя чак до Балканската война. Именно тогава в мразовитата военна есен на 1912 г. в сраженията на връх Кавгаджик бляскат пълководческия талант на полк. Серафимов, българската военна мисъл, бойният дух на българската армия и патриотичния порив на местното население, както християнско, така и мохамеданско. Воините от 21 пехотен Средногорски, от 9 пехотен Пловдивски полк, граничните роти от състава на Родопския отряд и присъединилите към тях местни доброволчески чети, преминали през битките на Илинденско-Преображенското въстание, вписват имената си в националния пантеон на безсмъртните“, отбеляза Сулинаджиева.

Тя припомни героичния подвиг на воините, довел до така жадуваната свобода на Родопите, 34 по-късно от тази на останалите райони в България.

"Днес честваме родопската свобода! С право връх Средногорец е наречен Родопската Шипка и всеки месец октомври идва не само като част от златната родопска есен, но и с чувството ни за преклонение пред ония български чада, които с кръвта си оросиха свободата и с костите си съградиха нейния олтар. Днес свеждаме глави пред героизма, твърдостта и себеотрицанието. Вечна слава на героите! Дълбок поклон пред светлото им дело!“, каза още Катя Сулинаджиева.

Стихове, посветени на героизма на воините, бяха изпълнени с голям патос от малкия Борис Нанков от Карлово, който разчувства присъстващите на връх Средногорец.

Панихида за загиналите в боевете на връх Средногорец и Освобождението на Родопите бе отслужена от архиерейския наместник на Смолянска духовна околия епископ Висарион, в съслужие със свещеници.

След това всички присъстващи паднаха на колене и с минута мълчание почетоха паметта на всички знайни и незнайни герои, дали живота си свободата на Родопите.

Поклонението пред подвига им продължи с поднасяне на десетки венци и цветя пред паметника-костница, в памет на загиналите воини.