Смилянският фасул предизвика голям интерес на ежегодната среща на европейската мрежа Slow Beans в Капанори, Италия
©
В селските райони на Италия има много силна традиция при взаимната работа на производителните кооперативи – сдружения на производители, които обединяват усилия, за да постигнат общ стандарт в качеството на произведената продукция, за да минимализират разходите си и да имат по-добър достъп до реализирането на пазара на продукцията си. Мрежата Slow Beans от няколко години работи по един ключов аспект, който вече има директно отражение дори на ниво европейски политики, защото фасулът и бобовите култури, сред които са лещата и нахутът ще бъдат в основата на прехода от животинските към растителните протеини във веригата земеделски хранителни продукти. По отношение на зелените политики за Европа, на първо място това означава намаляване на въглеродния отпечатък, защото при отглеждането на животни в затворени ферми има много силно замърсяване върху почвите заради отложенията от непреработените животински отпадъци - животинската тор, които са с високо съдържание на нитрати, когато не са компостирани. От друга страна, това са едни факти, които специалистите отдавна знаят, но не са толкова популярни. Например, че 80 % от протеините, които са необходими на човешкото тяло могат да се набавят чрез бобовите култури. Те са с най-високо съдържание на растителни протеини, имат изключително малко мазнина и като резултат причиняват ниско съдържание на натрупване на холестерол, обясни Годев.
В първият ден на изложението в рамките на кооперативния пазар в Капанори са участвали президиуми от над 16 града от 8 региона на Италия. Годев изтъкна, че особено в Тоскана отглеждането на различни бобови култури е много популярно и представлява около 30 % от земеделската продукция, която се отглежда и продава. По думите му, впечатление прави изключителната подкрепа и партньорство на местната власт по отношение на инициативите на местните производители и усилията им да превърнат територията, на която произвеждат в разпознаваема за потребителя. "При нас това още не е застъпено – тук малките и средните производители нямат тази подкрепа, за да се борят за разпознаваемост наред с големите производители на земеделски продукти. Знае се, че няколко големи ферми за различни продукти доминират на българския пазар. Има ферма, която не е толкова производител, колкото препакетира продукция и държи около 40 % от пазара на бобови култури в България, което е сериозен дисбаланс“, посочи Годев.
Той допълни, че във втория ден на събитието в Италия се е провела кулинарна надпревара, наречена Фасулена олимпиада. Представителите на България не са се включили в състезателната част, защото това, което са решили да представят, благодарение на подкрепата от партньорите на двата гурме ресторанта е щяло да остави без шанс останалите участници в състезанието. "Ние представихме модерна интерпретация на традиционна кухня със смилянски фасул - темпе от смилянски фасул, което представлява ферментирал продукт и се приготвя чрез използване на няколко различни техники, показани от шеф готвачи на двата ресторанта, като на място ястието бе приготвено от мен след края на състезанието. Цялото количество се изяде и се радваше на огромен интерес не само заради оригиналния начин а представяне, а и заради самите вкусови качества на ястието. Приготвихме и традиционната салата от едър смилянски фасул – фасулевица“, разказа Годев. Той отбеляза, че за тяхно учудване се оказало, че партньорите им от Италия не познават подправката джоджен, с която задължително в България се подправя всяко ястие с фасул. Те имат подобни подправки, но не е тази разновидност и за това са обещали да изпратят количества от подправката, за да могат да я ползват или поне да експериментират кулинарно.
Представителите от България са получили директна покана за провеждане на следващото издание на мрежата Slow Beans догодина. От своя страна път гостите от Смилян са поканили участниците от Италия през следващата година на предстоящото 20-то юбилейно издание на Празника на смилянския фасул, като освен към домакините са отправени покани и към представителите на Полша, Латвия и Холандия, за да могат да представят своята земеделска и кулинарна продукция с фасула, който се отглежда в техните региони, каза още Годев.
Нели ГЕРГЬОВСКА