Случаите на домашно насилие в България зачестяват и има остра необходимост от разкриване на кризисни центрове във всички общини. Това стана ясно на кръгла маса за повишаване осведомеността относно домашното насилие и насилието основано на полов признак в община Смолян, която се проведе днес в регионалната библиотека в родопския град, предаде репортер на "Фокус“. Събитието бе организирано от Клуб на жените "Родопчанка“ – Смолян, а в него участваха представители на различни институции. Форумът бе приветстван и от областния управител на Смолян, Захари Сираков. Той заяви, че е добре да се организират дискусии по такива наболели за обществото проблеми и че трябва да се говори за тях, за да се търсят правилните методи за разрешаването им. "Провеждането на форуми и дискусии е едно от ефективните средства, за да се стигне до конкретни предложения и идеи дори и за промяна на нормативната база. Смолянска област е по-консервативна и затворена. Тук е необходимо да се наблегне повече на дискусиите и се запознават хората с добрите практики“, каза още областният управител на Смолян.

Зам.-председателят на клуб на жените "Родопчанка“, Дияна Калайджиева отбеляза, че домашното насилие е сериозен социален проблем и макар в повечето случаи то да се извършва в рамките на дома, това не означава, че проблемът трябва да се пренебрегва. "Всяка трета жена в България и света е жертва на домашно насилие. През 2023 г., 21 жени у нас са били умишлено убити в условията на домашно насилие“, подчерта Калайджиева.

Анелия Йончева – дългогодишен адвокат от Пловдив с голям опит в делата за домашно насилие, заяви, че има изключително голяма необходимост във всеки един регион и всяка община да има кризисен център, в който да бъдат настанени жертви на домашно насилие. "На територията на цялата Смолянска област например няма такъв кризисен център. Има в големите населени места и често пъти местата в тях не достигат. Когато в Пловдив не стигат, трябва да пренасочим жертвите в друг град и това създава неудобство, защото децата учат в конкретно училище или са записани в дадена детска градина. Фактът, че няма разкрити кризисни центрове във всяка една община е голям пропуск. Той е необходим, за да окаже първа помощ и съдействие на жените, жертви на домашно насилие. Когато те има къде да отидат, имат подслон и храна, което е най-важното за тях и децата им, те ще имат смелост да продължат в съответното производство“, поясни Йончева.

Тя уточни, че не може да се каже колко точно са жертвите на домашно насилие, защото и няма статистика и в съдилищата, колко са постъпилите дела за домашно насилие и колко завършват с крайния акт на домашно насилие. Има и жени, които се отказват по време на производствата. "След пандемията от ковид-19 обаче, случаите зачестиха все повече, а след случая "Дебора“ почти ежедневно имаме консултации и дела за домашно насилие. Съдът специално в Пловдив буквално е на предела на възможностите си – затрупани сме с такива дела за домашно насилие. Случаите все повече ескалират. Жените все повече набират смелост да дадат гласност на проблемите си – имат смелост да споделят и да търсят защита. Явно в малките населени места не е така“, посочи адвокат Йончева.

Едни от първите стъпки, които жената трябва да предприеме след като осъзнае, че е жертва на домашно насилие, е да подаде сигнал за домашно насилие на телефон 112, да си изкара медицинско свидетелство и да се свърже с адвокат. "Първата, стъпка която предприемаме като адвокати е ако няма къде да бъде настанена при близки, да бъде настанена в кризисен център. Ако децата се чувстват добре в жилището, в което живеят и това е тяхното населено място, най-ефективно е да изведем насилника от жилището, а не жената и детето. Има обаче и жени, които казват, че ако останат в жилището си, той ще ги убие и няма да ги остави на спокойствие. Затова избираме алтернативата защитено жилище или кризисен център. Жертвите на насилие може да останат там шест месеца, но ако имат потребност може и повече, с допълнително заявление, с което се удължава времето за още шест месеца“, уточни Йончева.

Психологът Любомира Кадиева, която е и експерт към Фондация "Да - обеднени срещу насилието“ заяви, че насилието винаги започва много леко през емоциите и през леко психическо насилие. "Когато усетим, че нещо се променя във връзката между двама души и нещо индикира за проблем във взаимоотношенията, трябва да споделяме повече на близък човек, на когото имам доверие и да потърсим психолог“, допълни Кадиева.  

Последствията от домашното насилие могат да бъдат в много различни форми. Едно от най-тежките последствия са физическите форми, но за съжаление се сблъскваме ежедневно и с такива, които имат тежки психиатрични разстройства. "Единственото, което може да направим е да потърсим помощ, да споделяме, да не се срамуваме, да не таим вина – никой не е виновен, че търпи насилие и че другия се отнася зле с него“, уточни психологът.

Тя подчерта, че обикновено насилниците в ранна детска възраст са живели в такова семейство, били са свидетели на това нещо. "Родители им са били в конфликт и те са попили този модел на поведение и също стават насилници. Децата трябва да живеят в здравословна среда. Жените търпят заради децата, за да може те да имат семейство, но трябва да си дадем сметка какво причиняваме на тези деца, когато ги държим в тази нездравословна среда и те са свидетели на насилие“, добави още Кадиева.

Председателят на Клуб на жените "Родопчанка“, Радка Тунева каза, че организират форума в Смолян, за да покажат колко много трябва да се говори по темата и за това колко крещяща нужда от разкриване на кризисен център има в Смолян и региона. "Резултат в Смолян засега няма, тъй като се казва, че тук няма много жертви на домашно насилие и нямаме нужда от кризисен център или защитено жилище – убежище, където жертвите да намират подслон. Това е държавно-делегирана дейност и общината трябва да се заеме с този въпрос. След днешната кръгла маса искаме да изпратим становище до общината и общински съвет, за да се създаде такъв център. Ако жени ни потърсят за помощ, ние ги изпращаме в Пловдив, защото тук няма къде да намерят убежище“, каза още Тунева.