Симфониета-Враца с грандиозен великденски концерт "Композиторите и вярата: Между земното и небесното"
©
Блестящите солисти: Кристина Олтеан (сопран), Петър Данаилов (баритон) и Общински хор "Гена Димитрова“ Плевен, с диригент Диана Русева, заедно със Симфониета-Враца под диригентската палка на Иван Илиев, ще ни пренесат с впечатляващата програма на концерта "Композиторите и вярата“ между Земното и Небесното.
Билетите за изключителното музикално събитие на 26.04 от 19.00ч. в градската концертна зала, вече са в продажба в "Гъбката“ до х-л "Хемус“.
Николай Римски-Корсаков (1844 – 1908) е руски композитор, педагог, диригент, общественик, музикален критик, член на Могъщата петорка - творческо обединение на композиторите Балакирев, Мусоргски, Бородин, Римски-Корсаков и Кюи. Увертюрата му "Руски Великден: Увертюра на Литургични Теми“ е уникална творба за руската симфонична музика. Самият Римски-Корсаков дава подробна характеристика на произведението в "Летопис на моя музикален живот“: "Много дългото бавно въведение на Великденската увертюра на тема "Да воскреснет Бог“, редуваща се с църковната тема "Ангел вопияше“, ми изглеждаше в началото като пророчество на древния Исай за възкресението на Христос… тръбният тържествен архангелски глас се сменяше със звукопроизвеждането на радостен, почти танцов камбанен звън, сменящ се с четенето на евангелското благовестие. Обиходната тема "Христос воскресе“, която представлява втора тема на увертюрата, се явяваше сред тръбния глас и камбанния звън, образувайки също така и тържествено заключение.“
Композиторът, органист, пианист и педагог - Габриел Форе е сред ярките представители на френската музикална култура от втората половина на XIX и началото на XX век. Елегантната пиеса Павана, оп. 50 е създадена в оркестрова версия през 1887 г., като впоследствие композиторът добавя невидим хор за съпровод на оркестъра.
Реквием, оп. 48, ре минор е една от най-известните и изпълнявани творби на Габриел Форе. Композиторът работи върху това свое произведение в периода от 1887 до 1900, като създава три авторски версии. Във Враца, на 26.04 ще чуем втората (в 7 части, 1893), за смесен хор и камерен оркестър с добавени 2 фагота, 2 корни и 2 тромпета. Счита се, че причината, подтикнала композитора да създаде реквием, е загубата на неговите родители, както и на композиторите Лист и Франк, които са му оказвали силно духовно влияние. Но самият композитор твърди в свое писмо, че мотивът му е чисто творчески. Лиризмът и интимността, които носи музиката, въплъщават в звук неговата идея да пресъздаде от началото до края вярата във вечния покой.