"Седмицата в памет на Ангел Кънчев по повод 150 години от неговата саможертва в името на Отечеството" започва в Русе
© Регионален исторически музей Р
"Седмицата в памет на Ангел Кънчев по повод 150 години от неговата саможертва в името на Отечеството“ започва на 28.02.2022 г. с информация за годишнината от откриването на Пантеон на възрожденците, както и за отварянето на гроба на Ангел Кънчев по повод пренасяне на неговите кости.
Пантеонът на възрожденците
Пантеонът на възрожденците е открит на 28 февруари 1978 г. по повод стогодишнината от Освобождението на България. Разположен е в Парка на възрожденците, намиращ се на мястото на старото русенско гробище, което датира от края на ХVІІІ век и е действащо до началото на 60-те години на ХХ век. Паметникът-костница почита паметта на 453 фигури от националноосвободителното движение, сред които 30 национални герои. Пантеонът е дело на авторски колектив: арх. Н. Николов, арх. Д. Кънев, скулптор Н. Терзиев, художник Д. Бойков. На 17 април 2001 г., по повод обявяването на 2000 година за година на Християнството в Пантеона е създадена музейна експозиция и отворен параклис в "Св. Паисий Хилендарски“.
Гробът на Ангел Кънчев
През януари 1978 г., във връзка с изграждането и откриването на Пантеона на възрожденците в Русе, започва изваждането и пренасянето на костите на героите от Възраждането, погребани в града. Гробът на Ангел Кънчев се намира в двора на църквата "Възнесение Господне“ на Разградското шосе. В архива на отдел "История на България ХV – ХІХ век“ в Русенския музей се съхранява документация, свързана с отварянето на гробните камери и констатираните в тях останки. Става ясно, че гробът на Ангел Кънчев е преизползван многократно. В стъклена бутилка е открит Протокол от 1 декември 1932 г., положен при погребването на Кина Кесякова – сестра на Ангел Кънчев. Открита е и каменна плоча с надпис АНГ. КЪ…, положена във вътрешността на гробната камера. В Пантеона на възрожденците, на Ангел Кънчев е отредено място на един от 30 национални герои. Неговата гробна камера е разположена между тези на Любен Каравелов и на Захари Стоянов.