Само за осем месеца: 140 пациенти с исхимичен мозъчен инсулт са преминали през горнооряховската болница
©
Хората с хеморагични инсулти са били общо 15. За периода януари - август са извършени седем тромболизи или при 5% от пострадалите. През миналата година извършените тромболизи са били 12, а лекуваните с инсулти пациенти за цялата година - 169.
"Тромболизата е съвремен метод на лечение на исхемичния инсулт и той се прилага в нашата болница от пет години“, припомня управителят на стационара д-р Иван Иванов, който е невролог.
Той уточнява, че това е метод, който цели възстановяване на кръвообращението в засегнатия участък в мозъка.
“Мозъчните клетки са много по-чувствителни на загуба на кислород, отколкото например сърдечните клетки. Ако кръвообращението не се възстанови в първите часове след пораженията, те загиват. При тромболизата се вкарва венозно вещество, което разрежда образувалия се тромб в мозъка“, обяснява още д-р Иванов.
Тромболизата е успешна до третия – четвъртия час от началото на инсулта. Много е важно пациентът да постъпи в болница до четвъртия час, в периода на т.нар. "златен час“ (времето от транспортирането на пациента до болницата до начало на тромболитичното лечение), за да се извършат лабораторни изследвания и скенер, и да се предприеме тромболиза.
В болницата в Горна Оряховица е създадена организация за спешно транспортиране на пациенти с инсулти за лечението им с други модерни методи във високотехнологични болници. От МБАЛ си партнират с екипа на интервенционален рентгенолог проф. Станимир Сираков от УМБАЛ "Свети Иван Рилски“ - София. В тези случаи той извършва интервенционално лечение при субарахноидални кръвоизливи в мозъка.
Над 80% от постъпилите с диагноза инсулт се приемат в наскоро откритото Интензивно отделение за терапевтично болни. След лечението там или в Отделението по нервни болести, пациентите обичайно постъпват и в Отделението по физикална и рехабилитационна медицина, където се назначава специфично лечение и рехабилитация.
Мозъчният инсулт е една от най-социално значимите болести, тъй като е свързана с честа смъртност и много висока инвалидизация. В България заболяването е масово, като това се дължи на понижена здравна култура на населението. Българите неглижират сериозността на хипертонията – по-голям процент от пациентите или не се лекуват, или предприемат неправилно лечение, което води до усложнение и мозъчен инсулт или сърдечен инфаркт. "За разлика от инфаркта, който е с по-изразена симптоматика – силна болка, изтръпване на крайници и др., по-леките форми на инсулта се разпознават трудно и често се пренебрегват“, обяснява още д-р Иванов.
Той обобщи и негативните фактори, които водят до хипертоничната сърдечна болест. Това по думите му са: злоупотреба с алкохол, тютюнопушене, наркотични вещества, наднормено тегло, висок холестерол, консумация на мазни и солени храни, стрес, нарушена обмяна на веществата (диабет) и други.
“Навременната профилактика и проследяване на болните с хипертонична болест, може да предотврати тежки и необратими усложнения“, допълва д-р Иванов.