На днешния ден, 16 януари се навършват 144 години от Освобождението на Пловдив от османско иго. Това съобщиха за Радио "Фокус" - Пловдив от пресцентъра на Общината. По този повод Общината организира възпоменателно тържествено честване пред паметника на Капитан Бураго в Дондуковата градина на Пловдив. Съдбата отрежда мисията на освободител на Пловдив на Капитан Александър Петрович Бураго, който с 63-ма драгуни навлиза в града от запад, използва изненадата и завзема централната част. Заедно с въоръжените отряди от българи, капитан Бураго превзема железопътната станция и започва прочистването на кварталите от черкезите. На 16 януари 1878 започва свободният летопис на Пловдив.

Слово по повод годишнината и събитията от 1878 година произнесе Мария Карадечева – главен уредник в Регионален исторически музей – Пловдив, водещ бе актьорът от Драматичен театър Пловдив – Симеон Алексиев. В официалната церемония, включваща полагане на венци и цветя на паметника на капитан Бураго участваха почетна рота, венценосци, военен духов оркестър, представители на комитет "Родолюбие“ и на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва от Пловдив. Строят бе приет полковник Божидар Бойков – началник-щаб "Съвместното командване на специалните операции“.

Във възпоменателното честване участваха Областният управител Йордан Иванов, Председателят на Общински съвет-Пловдив инж.Александър Държиков, народният представител Иван Петков, заместник-кметът по култура, археология и туризъм Пламен Панов, кметът на район Централен - Георги Стаменов, заедно със своите заместници – Фиданка Кацарева и Октай Чалъшкан, на Западен - Димитър Колев, на Източен – Иван Стоянов, зам.- кметовете на район Тракия - Веселина Стоянова, на Южен – Панко Енев, на "Западен“ Димитър Караилиев, общински съветници, представители на общинската администрация, политически партии и обществени организации, Съюза на офицерите и сержантите от запаса, медии и граждани. Гост на церемонията бе Филип Воскресенский – Пълномощен министър в Посолството на Руската Федерация в София.

Слово на Мария Карадечева – главен уредник в Регионален исторически музей – Пловдив:

Уважаеми госпожи и господа,

Всеки български град, освободен в хода на Руско турската война в дните на декември 1877 и януари 1878г. , традиционно и тържествено чества своята паметна дата.

Днес 16 януари ние, отбелязваме 144-та годишнина от освобождението на нашия град и с уважение и развълнувана почит поставяме венци и цветя на паметника на капитан Бураго, когото пловдивчани ще продължим да наричаме освободител на Пловдив.

Кой е капитан Бураго?

Сведенията за живота му са твърде оскъдни. На надгробната му плоча в Тихвинското гробище в Санкт Петербург стои надпис- "Александър Петрович Бураго –полковник. Роден на 4 март 1845 г. в Харков , починал на 9 декември 1883г. на о.Мадейра .На скъпия ми мъж“ .

Потомствен дворянин, той завършва Николаевското военно-кавалерийско училище в Санкт Петербург и по време на Руско-турската война 1877/1878г влиза в състава на Западния отряд на генерал Гурко, сражава се при боевете на Стара Загора. За смелостта и заслугите си за освобождението на Пловдив още на 27.02.1878г. е повишен в чин полковник и получава орден "Св.Георги“4 клас. След войната служи в Петербург и Одеса. Умира от туберкулоза едва на 38 години.

Конкретните военни действия, довели да освобождението на града ни са изяснени от историческата наука. През декември 1877г. Западният отряд на руската армия енергично настъпва в пет колони от София към Пловдив. Предстоят последните сражения в историята на Руско турската война. Установил щаба си на левия бряг на Марица срещу село Оризари, генерал Гурко планира възможно най-бързо влизане в Пловдив. Оризовите ниви и множеството притоци на Марица правят невъзможно обграждането на града от северозападна посока. На 15 януари генерал Дандевил с трета пехотна дивизия атакува и превзема северното предградие на града - Кършияка. В боевете загиват унтер-офицерите Раков и Разбицки, погребани първоначално в двора на Храма“Св.Иван Рилски“ в Пловдив.До този момент влизането в централната част на града е невъзможно. Единственият мост е унищожен , а разположените оръдия на Трихълмието не спират да обстрелват района.

На карта е поставена съдбата на града ни. В тези часове чуждите консули правят опити да спасят един от най-красивите градове на Ориента, сред тях се откроява смелостта на френския вицеконсул Боасе, който не скрива симпатията си към българите.

От мястото на своя щаб, генерал Гурко наблюдава пламъците на първите пожари. Градът не бива да последва погрома над Стара Загора от лятото на 1877г.

На 15 януари ген. Гурко възлага спасителна разузнавателна мисия на капитан Бураго. С ексадрон от 63 драгуни, около 23.00 часа той влиза в още препълнения с турски войски, черкези и башибозуци град, откъм кв. Мараша. Успява да превземе пощенската станция/Мензил хане/, намираща се близост до моста на р. Марица. Граждани отвеждат капитана при гръцкия вицеконсул, който го уведомява за струпването на турски войски около гарата. Заедно с въоръжените българи-православни и католици, Бураго се отправя натам и след кратка престрелка, турските войници се оттеглят от позициите си, а драгуните се втурват в атака. Пленяват петдесетина турци и овладяват станцията.

На 16 януари в щаба на ген. Гурко, който вече се намира в с. Костиево, пристига пратеник от Бураго . В записката до генерала той докладва-"Имах силна престрелка на железния път. Ранени и убити при мен няма. Вчера заминал в 22.00 часа последният влак от Пловдив с два вагона. Турците отстъпват, или по вярно бягат пеша за Станимака. Телеграфният апарат е превзет от мене, заловена е кореспонденцията, която прилагам към настоящето“

Сутринта на 16 януари започва строителството на временен мост, по който преминава руската пехота, кавалерия и артилерия.

Генерал Гурко със своя щаб влиза в града на два огромни сала. Посрещнат е тържествено с хоругви, хляб и сол, а в църквата "Св. Богородица“ е отслужен благодарствен молебен. Над Пловдив изгрява свободата , а пътят на руските войски към Одрин е открит.

Последните дни от Руско турската война 1877/1878г. са живи в паметта на пловдивчани и те предават този спомен на поколенията чрез изграждането на паметници, храмове , могили.

Още през 1881г. на върха на Бунарджика се издига един от първите паметници в чест на освобождението. През същата година е завършена по проект на арх. Йосиф Шнитер и камбанарията на катедралния храм Света Богородица“ с възпоменателен надпис “В память освободителям“

На 25 август 1884г. е завършен и то само за две години храм-паметник на освобождението в Пловдив, посветен на светите братя Кирил и Методий и Св. Александър Невски.

Днес за тези паметни събития в града ни напомнят и Руската братска могила и паметникът на опълченците в православното гробище "Св.Архангел Михаил“ и паметникът на загиналите полски офицери в католическите гробища и мемориалния паметник "Скобелева майка“, както и тристранната пирамида на 9 –я километър край шосето за Пазарджик, на която е отбелязано мястото, където капитан Бураго, заедно със своите 63 драгуни минава река Марица. Особено място за памет са и залите на експозиция Възраждане на Регионален исторически музей Пловдив, където се показват ценни реликви, свързани с тези паметни дни от освобождението на града ни-сабята на доктор Георги Цариградски, преводач в отряда на ген. Дандевил, тефтерчето на Душо Хаджидеков, зверски убит заедно с още 122 мъченици на 15 срещу 16 януари 1878г. в местността Остромила. В двора на експозиция "Възраждане“ на Регионален исторически музей Пловдив се намират и оцелелите от пожара в църквата през 1923г. паметни плочи на унтер-офицерите Раков и Разбицки, чиито кости са положени в специална гробница в Централните гробища.

Вечна памет и слава на всички руски знайни и незнайни герои, заплатили с кръвта и живота си жадуваната от нас свобода! А тя е заслужена, защото е изстрадана с ума, идеите и саможертвата на чедата на България.

Бих искала да завърша с финалните думи от речта на цар Борис III на церемонията при откриване на паметника на Шипка на 26 август 1934 г. "Всеки паметник е разрушим от времето. Неразрушим е само споменът, който живее в поколенията… Такъв невидим паметник трябва да издигнем и ние в душите си за великата епопея на освобождението. А на падналите в борбата да кажем: "Спете спокойно. Вашите завети няма да бъдат забравени!“