Същинската подготовка за Великден започва на Велики четвъртък, когато рано сутринта се багрят Великденските яйца. Това каза за "Фокус“ Ваня Йорданова – етнолог в Регионален исторически музей "Стою Шишков“ – Смолян.

"По традиция първото яйце винаги се боядисва в червено и това е първото снесено за деня яйце. Вярва се, че червените яйца имат магическа сила, предпазват от болести, за това с тях в миналото се баело против уроки, разваляли са се магии. С първото червено яйце са потърквани лицата на децата и се чертае кръст по челата им, за да са здрави и червени. Това яйце също се поставя пред домашната икона и се пази за лек до следващия Велик четвъртък, на следващата година. Тогава го счупват и по неговите вътрешности гадаят за бъдещето на къщата и на семейството. Ако яйцето е пълно, се вярвало, че пълна ще бъде и къщата, а ако то е кухо или развалено, това е знак за лоша поличба, за смърт, която вероятно ще сполети дома. Срещало се е и обичай червеното яйце да слага в раклата с чеиза на момата, за да я пази от уроки. Освен това се вярва, че същото това яйце пази посевите от градушка и за това на много места на страната на Гергьовден го заравят в нивата“, поясни Йорданова. Тя уточни, че по принцип в Родопите по традиция са се боядисвали само червени яйца в големи количества – по 100, по 200 във всяка къща, като различните нюанси на червения цвят се получавали изцяло от растителни материали. За целта са използвани отвара от корени на брош, на червени боровинки, лют стар лук и други.

Йорданова отбеляза, че на Велики четвъртък се приготвят и обредните хлябове. "В Родопите те са разнообразни като украса, предназначение и наименование. Във всеки дом задължително се меси "кошара". Това е едни голям, кръгъл хляб с наредени върху него бели и червени яйца, наречени за Господ, за къщата и за всеки член от семейството. Разчупването и изяждането на този хляб става особено тържествено, като строго се съблюдава изискването нито троха от него да не се изнася навън, за да не се изнесе късмета и здравето на дома. Специално за кумовете, за майката или за свекървата, за девера или за зълвата се месят т.нар. "спредаваци" или "канийски", който също са кръгли, но по-малки като размер обредни хлябове с по две червени яйца върху тях. Децата, които първи влизат, за да честитят празника в дома, са дарявани с т.нар. кукли. Това са малки, кръгли хлебчета, с едно червено яйце в средата“, обясни етнологът.

В началото на 20 век в големите български градове Великденските хлябове започват вече да се изместват от козунаците. Това е една традиция, която идва от Западна Европа, каза още Йорданова.