Сдружение "Арт Войс Център“ отбеляза 10-годишен юбилей с мащабен концерт на Античния театър в Пловдив, осъществен с подкрепата на община Пловдив. Специални гости в него бяха Любо Киров и Ненчо Балабанов. На сцената се качиха бивши и настоящи възпитаници на школата, ръководена от музикалния педагог Руми Иванова, в съпровод на Комбо състав на Биг бенд Пловдив, с диригент Николай Гешев. Интервю в предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" с Руми Иванова. Тя ще ни разкаже за началото, за работата и постоянството в катеренето към върха. 

Г-жо Иванова, 10 години “Арт Войс Център", а как започна всичко? Ваша ли беше идеята да го създадете?

Да, “Арт Войс Център" започна преди повече от 10 години, но официално като юридическо лице, сдружението съществува от 2014 г. Аз с деца, и с младежи, които пеят, се занимавам почти през целия си съзнателен творчески живот. Така че марката “Арт Войс Център" е от 10 години, точно така. И да, това е моя идея, мое дете, мое творение, с което се гордея много, защото има защо.

Има защо, да. Има вече постигнати върхове, нещо като в люпилня на таланти се е превърнала тази марка.

Да, така става, така се получава в последните години. И то не само в последните години, просто за тези 10 години наистина постигнахме неща. Като се погледне назад е като постижение. Но истината е, че не това е най-най, което ме радва. Радва ме фактът, че успяхме да създадем една общност, една заедност на “Арт Войс Център". Защото всички хора, които са минали от тук, деца разбира се, които вече са млади хора, които имат собствени деца, които вече ще започнем да обучаваме като следващото поколение таланти с много любов, всички бивши възпитаници, говорят за това, че “Арт Войс" е семейство и че тук се учим да бъдем хора, което е много важно в днешния ден.

Освен певческите умения и човешките отгошения са важни.

Точно така, точно така, децата се учат да бъдат заедно, да си помагат, да я няма тази бясна конкуренция, която се наблюдава за съжаление, говоря за по-изявените деца, тези, които са амбициозни. Това бясно надпреварване го няма, те са приятели, и това, че на единия конкурс едното е взело златен медал, другото нищо, това нищо не означава. Те са приятели и те се радват на успехите си. И това аз искам да възпитам в тях, защото другото не е добре.

По принцип вие ги взимате от мънички, нали така?

Да, харесвам някои да са малки, но някои идват и на годинки вече, но от мънички започват, да.

Когато те са мънички, те имат още неоформен гласов апарат, как откривате таланта, как усещате, че има някаква даденост това дете? Защото има много примери, когато като че ли от мънички не могат така добре да пеят, но после се превръщат в едни прекрасни певци?

Всяко дете е различно и си носи собствената индивидуалност. И когато дойдат при нас, аз казвам нас, защото вече сме 6 колежки, които работим, виждаме какво е детенцето, прослушваме го, повечето от тях са безкрайно срамежливи и много притеснени, което е съвсем нормално. И много полека, постепенно се работи с всеки според възможностите. Това детенце, което е с по-малки гласови възможности, му се дава по-лек материал, постепенно се случват нещата. Има деца, които идват, отварят уста и те заковават за стената. С тях се работи по друг начин. Хубавото е, че работим индивидуално с повечето деца.  

Има ли амбициозни родители, които напъват, въпреки, че да кажем, може би децата не са толкова талантливи?

Ами има, има, понеже сме някакво име вече, не само в Пловдив, ами и в България, има такива, които идват с големи кошници.

И претенции?

Претенции не, аз не позволявам никой да ми се бърка в работата, вече съм си изградила име и не разрешавам, не. Но хора, които примерно не са се опитвали, и най-малкото да ми кажат "защо моето дете така и така", просто са си тръгвали, защото при нас не виреят такива или се променят пък, знам ли.

Но вие вече сте една утвърдена школа, така да се каже.

Така е, така е.

А взаимствате ли някаква методика при обучението на тези деца, да речем западна методика, или просто вие сте си я създали сами методиката за техниката на пеене?

Аз, както и 2-3 от колежките ми, сме възпитаници на Академията за музикално и танцово изкуство и сме от прочутия легендарен камерен хор на доц. Четинян, който ни е научил на всичко, което може да бъде научено за вокалното майсторство и вокалната техника. И всъщност всичко това, което работим е върху класическото обучение по пеене. Поп музиката си е поп музика, в нея има прекрасни неща и това, което правим с децата е изцяло върху белкантовото обучение - гласът. Там няма как да сбъркаш, няма как да пресилиш детето и няма как да му повредиш гласовия апарат, когато спазваш това, което е наложено от векове, обучението с класически методи.

Тоест, това си е българската методика?

Това е класиката, основата, основата на обучението по пеене. Сега, разбира се, че гледаме непрекъснато тук, децата, особено тийнейджърите следят, те се интересуват от всичко и ниесъщо, от всички новости, които излизат, следим, тук има всякакви вокални педагози и добри, и не дотам добри, малко измислени, прехвалени, които и в You Tube и всякакви други платформи правят неща. Следи се и което е хубаво и интересно, го прилагаме, което се вижда, че е малко просто пресилено и измислено, с усмивка го подминаваме и така. Общо взето разчитаме на себе си и това, което имаме като основа дадено ни от обучението нашето, защото то е вечно, то няма да се промени.

Тоест, школата си е българска, не е взаимствана отвън, от Запада?

Не, не, не, ние сме си изцяло върху това, което сме си учили с доц. Четинян в Академията. И вече тези новите неща, пак казвам, което е хубаво, добро, те са някакви дреболии, които могат да се използват, но основата си е наша, нямаме нещо взаимствано от чужбина.

Но сте добра школа, видимо. А колко звезди сте произвели да попитам направо?

Не съм ги броила никога, защото няма как. Но като започнете още от началото, от малката Лидка от детската Евровизия, после тя пак стана звезда в “Гласът на България", децата с които работихме дълги години в “Шоуто на Слави", те пък тръгнаха в друга посока, в друг вид музика. Но за това не можеш да ги спреш, всеки работи там, където е щастлив. “4 Magic", с които спечелихме “Екс фактор", децата от “Като две капки вода", с които печелим 2 години вече детския формат. Изобщо, много талантливи деца има, Пловдив е люлка на таланти, аз съм много-много щастлива. Пловдив си е Пловдив, да, гласовити, хубави деца. Има разбира се и колеги, които също работят с прекрасни деца, много се радвам на техните успехи.

При вас идват и деца от околностите на Пловдив - Карлово, Асеновград.

Имам, имам да. От цяла Южна България, засега най-далечното, което идва, е от Рудозем, пътува. Но имаме тук от Първомай, от Пазарджик, от Панагюрище, от Карлово, от Сопот, от къде ли не, от целия регион има амбициозни деца, и с възможности, и родителите да ги карат. То нали всичко е свързано с време.

Може ли да кажете няколко важни неща, за да бъдат постигнати резултати? За самите деца, ако слушат, какво е важно да знаят, че трябва да притежават, освен талант?

Важно е да знаят първо, че нещата не се случват веднага, това е много важно за съвременните деца, защото те малко са научени веднага, сега, на момента всичко да стане.

Така е, гонят бързи резултати.

Ами такова е времето, в което живеят, цък-цък на компютъра и всичко е готово. Не, това е процес, в който не се случват нещата веднага, защото трябва да се трудиш, уча ги на труд. Трябва да слушаш какво ти се казва, защото те всичко знаят, така са научени, че всичко е възможно и всичко знаят. Между другото, малко ще се отклоня, за това са виновни и форматите донякъде, защото излиза там едно дете, изведнъж дошло от някъде, от никъде, и хоп става звезда. Ама не е така, те не казват какво стои зад това дете. Аз ги познавам повечето, знам, че това дете пее от 5-годишно при някоя от колежките и т.н. Изведнъж дошло от някъде, и хоп става звезда. Няма такова нещо, няма такова нещо.

Иска се постоянство и труд?

Постоянство, труд и процес, не се случват нещата веднага, стават с време.

А с музиката как се оправяте, с “Музикаутор" и правата на песните. Някой пише ли за вас специално, или е малко сложно?

Песни ли? Ами слава Богу, засега с нещата, които се работят, нямаме проблем. Засега кавъри основно се пеят, в смисъл пеят се песни на изявени български изпълнители, за това поне сега не искат да се плащат авторски права, защото тези деца се обучават, те не ходят да пеят по заведения, за да печелят пари и за плащат за обучение.

Руми Иванова посочи още, че концертът е бил с участието на всички деца, които се обучават, били са на сцената през цялото време. Гост е бил Любо Киров. Той за втори път присъства и пее на техен концерт. Първият е бил през 2018 г. абсолютно безвъзмездно, това е огромен жест, който прави за тях. Водещ е бил Ненчо Балабанов, който също е с прекрасни впечатления от децата.

Имало е видео поздрави от големи български звезди, с които са работили - Рачков, Софи Маринова, Веселин Маринов.

С тях са били и приятели и партньори от “Биг бенд Пловдив", с които са заедно от дълго време. Те са част от тяхното семейство.

Много колеги от цяла България им завиждат заради Бенда. Това е страхотно за израстването на децата.

Приемате ли нови хористи?

Да, постоянно има желаещи, има нови дечица, които идват. Така е големите излизат, отиват да учат по чужбина, или в България, и идват нови таланти. Важното е, че има много качествени, много пеещи и хубави деца.