Във връзка с освобождаването на Надя Танева от поста директор на агенция "Социално подпомагане" тя съобще, че се връща на старата си позиция като директор в клона на агенцията в Пловдив.

От 22 април оглавявате отново дирекцията "Социално подпомагане" в град Пловдив. Преди това бяхте начело на Агенцията за социално подпомагане в столицата. Какво от работата си през последните месеци ще пренесете на "родна земя"?

Изключително щастлива съм, че се връщам обратно вкъщи. Целият ми професионален път е бил отдаден на това да развивам и усъвършенствам социалната работа. Преподавам и на студенти. Съветвам ги да останат да работят в социалната система, само ако са отдадени с цялото си сърце на каузата.

Благодарение на екипа си в София успях да допринеса за най-нужното в сферата - прозрачност и отговорност към обществото. Силно се надявам, че хората, които поемат управлението на Агенцията ще продължат развитието на всичко онова, което завещавам. 

Най-важна за мен остава и фигурата на социалния работник, който заслужава уважение и непрекъсната положителна оценка за това, което прави. Такъв ще е и фокусът на работата ми тук.

Именно вие сте човекът, който за първи път отличи и най-добрите социални работници. Какво ви накара да го направите?

На организираната от Агенцията за социално подпомагане церемония бяха отличени най-добрите социални работници от цялата страна. Това поощряване, както и усмивките на наградените в този ден ме накараха да бъда оптимист за сферата ни, защото в нея работят преди всичко хора. 

Те вникват в проблемите, съпреживяват ги и дават всичко от себе си, за да помогнат. Освен социалните работници наградихме и хора с дългогодишен принос, отдали живота си на социалната работа, а също и партньори, без които няма как да работим успешно.

От думите ви ясно личи принципа на екипност, който прилагате в работата си. Как успявате да работите толкова добре в екип?

С отношение, а ответната реакция в последния ми работен ден като директор на Агенцията показа, че хората са го оценили подобаващо. И до днес продължавам да получавам съобщения от познати и непознати, които истински ме радват и ми показват, че наистина е имало смисъл. Това ме устремява да погледна напред и да продължавам да давам всичко от себе си.