На Павловден по стар стил край балчишкото село Гурково беше възпроизведен ритуала "Добруджански харман", предаде репортер на "Фокус". Край плодородните житни полета в боровата горичка на селото се събраха малки и големи на празник, за да преживеят традициите от едно време - разжънване на житни класове и вършеене на хармана. 

Идеята за този празник, провеждащ се на всеки две години, е на Тодор Моралийски, земеделски производител от Гурково на екологично чиста продукция, с особено внимание и върху редки култури, като спелта и лимец, също безглутенови брашна от тях. Организира се с подкрепата на читалище "Свобода - 1897 г." и кметството в Гурково. Това е трето издание.

"Човек като се роди, започва да си пише историята. Аз смятам, че поддържането на тази традиция има място в нашия живот, защото много от хората нито са виждали харман, нито са виждали диканя, нито са виждали валяк, нито са виждали как всичко се е случвало навремето", каза Тодор Моралийски. Всяко едно издание поставя акцент върху нещо от традициите  - разжънване и празник на лимеца, след това жътварската песен, сега - вършеенето и вкусовете, защото няма по-добро от това човек да се храни здравословно.

Все по-малко са производителите на полезни храни, като лимец, спелта и ръж. На днешния празник гости и участници дегустираха разнообразие от вкусотии, приготвени от брашна от тези земеделски култури. Масите бяха отрупани с хлябове, кексове, палачинки, гофрети, различни видове баници, био боза, мъфини, все продукти, приготвени с много любов. Специален гост на събитието беше и кметът на Община Балчик Николай Ангелов. Пет фолклорни местни състава поздравиха гостите, а най-малките дори се повозиха, поседнали на диканята, теглена от кон. Диканята е прост уред, който се тегли от животни по хармана – специално подготвеното място за вършеене на ечемика или пшеницата.

Дървената част от диканята е здрава конструкция, платформа от надлъжни дебели дъски и напречно поставени скрепващи греди. Предната част е извита нагоре и се заобля като шейна, за да се плъзга върху ожънатите класове. Отдолу в дървото здраво се забиват в редове остри парчета от кремък или метални шипове, които трябва да раздробят класовете и да нарежат сламата.

Жулиета НИКОЛОВА