Регулацията на приема на студенти трябва да бъде спрямо качеството на образованието в различните университети. Това заяви в ефира на БНТ проф. Димитър Димитров, ректор на УНСС. 

Така той реагира на новината, че за втори път в рамките на няколко месеца бизнесът разкритикува просветното министерство заради недалновидно планиране на приема на студенти. 

По-рано през февруари и сега, от Асоциацията на индустриалния капитал в България настояха в своя позиция за по-добро обвързване на обучението с актуалните и бъдещите нужди на пазара на труда и за повишаване на ефекта от инвестициите на публични средства във висше образование.

"Мит е, че студентите в България са прекалено много. Има на Евростат статистика, която измерва броя на висшистите между 24 години и 37 години, които са в активна възраст и учат повече. България е някъде на 17-о - 20-о място в Европа по брой на висшисти на 100 000 души. Всеки ден се срещам с представители на бизнеса, които казват - "Дайте ни квалифицирани специалисти, дайте ни хора, които да работят"", подчерта проф. Димитров.

Според него зависи от самия университет да поддържа връзка с бизнеса и да предлага адекватни специалисти за работната среда:

"80% от банкерите в България например са възпитаници на УНСС. Имаме бизнес академии, майсторски класове, възможности за стаж. Ако намалим държавната поръчка, съвсем няма да има специалисти. Ако ви се вижда скъпо образованието, опитайте с невежество - това е стар израз много валиден за това нещо. Висшето образование е за цял живот, то дава възможности след това за промяна в това, което сте правили, променя мисленето. Някои университети, някои специалности произвеждат чудесни специалисти, държат връзка с бизнеса, имат чудесни резултати. Където обаче качеството е слабо, държавата би трябвало да регулира възможността на някои университети да обучават. Икономисти примерно се обучават в 20 университета, има 16 факултета право. Регулирането трябва да е спрямо резултатите", допълни ректорът на УНСС.