Радославови дни започват от днес в Свищов. Инициативата е посветена на 160-годишнината от рождението на великия Цветан Радославов, която отбелязваме през 2023-а, предаде кореспондент на "Фокус". Многобройните прояви, включени в програмата, продължават до 21 април /петък/.

Старт на Радославовите дни ще бъде даден с маратон на четенето в библиотеката при Първо българско народно читалище "Еленка и Кирил Д. Аврамови" от 13:00 часа днес. В него ще се включат второкласници и четвъртокласници от СУ "Цветан Радославов". Маратон на четенето ще има и утре.

За 19 април /сряда/ са предвидени още полагане на цветя на гроба на Радославов, както и откриване на изложба, посветена на великия автор на съвременния български химн, която ще бъде подредена в къщата музей "Алеко Константинов". Официалното откриване е от 14:00 часа, а веднага след него започва и урок по родолюбие на тема "Какво е за нас Цветан Радославов" с гост лектор историкът проф. Милко Палангурски. В четвъртък СУ "Цветан Радославов" ще отбележи патронния си празник. За петък е предвидена церемония в София - на ул. "Ангел Кънчев" 3, където от 11:00 часа ще бъдат поднесени венци и цветя.

Допълнителна информация за проявите ще намерите на интернет страницата на Община Свищов.

Цветан Радославов Хаджиденков е роден в Свищов през 1863 година. По професия той е учител, а висшето си образование по философия е завършил в Лайпциг, Германия.

През 1885 година, по пътя към бойното поле, той композира песента "Горда Стара планина", която по-късно през 1905 година е обработена от композитора Добри Христов, а през 1964-а се превръща в химн на България. Смята се, че за написване на мелодията Радославов използва известното в родния му край Свищовско хоро.

Текстът на песента е променян нееднократно. Последните промени датират от 1990 година, а след приемането на първата демократична Конституция на страната, песента "Мила Родино" е отново утвърдена като национален химн на Република България.

Освен създател на българският химн, Цветан Радославов е и блестящ учен. Той е един от тримата българи (заедно с д-р Кръстьо Кръстев и Никола Алексиев), които са защитили доктората си при бащата на съвременната научна психология – Вилхелм Вундт. Той отхвърля всички покани за преподавателска кариера във Виена, Лайпциг и Прага и се завръща в родината си, където като учител в ІІІ-та мъжка гимназия в София смята, че прави истинския си принос в съграждането на съвременна България, като учи младите българи на западни и древни езици, психология, етика и логика. През целия си живот, роденият в Свищов ерудит, живее в малка мансарда на улица Ангел Кънчев 3, където днес има плоча, направена от Георги Чапкънов.

Цветан Радославов умира през 1931 година.

Луиза ТРАНЧЕВА