Радослав Симеонов: Ние сме в дълг към хората, воювали за нас
©
Пред аудиторията Радослав Симеонов сподели, че когато е разбрал, че в столицата почти не се знае нищо за този паметник, известен като Докторския, първата му мисъл е била: "Ако това беше в Добрич, нямаше да е така". Дълги години специалистът е част от екипа на Регионален исторически музей в добруджанския град, дългогодишен уредник на Военно гробище - музей в Добрич, участвал в множество научни експедиции, основно, но и не само, в Северна Добруджа, автор е на редица проучвания, свързани с българската история.
По думите на Симеонов е невъзможно хората в Добрич да не знаят нещо за даден паметник в града, защото има определена чувствителност към тези теми поради историческата съдба на Добрич и региона. "Ние си мислим, че знаем доста неща за Руско-турската война, но оказва се, много малко неща знаем. Повече са тези, които не знаем, защото обикновено слушаме едни и същи неща, слушаме едни и същи изтъркани приказки. Дори бях свидетел на 2 март тази година как представителите на БЧК, полагайки цветя на този паметник, твърдяха, че той е дело на българския народ в знак на благодарност към руските освободители.
И аз се изумих, защото всъщност това не е истина. Тя е, че този паметник в София е направен от руски военно-медицински чинове. Хорица, които са отделяли от хляба си, по една копейка, по десет копейки, за да направят този паметник. Трогателно е", коментира историкът.
По думите му, най-хуманното нещо по време на една война, това е да спасиш човешки живот. И точно такива хора са били обект на признателност от спасяваните. Като специалист по военните паметници Радослав Симеонов е бил провокиран да разбере какви са тези хори, кои са техните имена, защо са изписани на мемориала и каква е тяхната съдба, кой е построил паметника и с какви средства. Сборникът "Докторският паметник в София. Изследвания и документи“ вече дава отговори. Радослав Симеонов е един от авторите, заедно с Елена Бугарчева, проф.д.н. Нина Дюлгерова, д-р арх. Радосвета Кирова и проф. д.изк. Благовеста Иванова.
Основният акцент в сборника е поставен върху публикуването на неизвестни досега документи от Руския държавен военноисторически архив в Москва и Военномедицинския музей в Санкт Петербург.
Те съдържат информация и данни, свързани с Освободителната за България Руско-турска война от 1877-1878 г. Разкриват се предисторията и процеса на създаването и изграждането на емблематичния Докторски паметник в София, построен с доброволни дарения, събрани от лекари, фелдшери, ветеринари и фармацевти в знак на почит и признателност към загиналите във войната медицински чинове.
531-о имена са изписани на този паметник под формата на инициали, фамилия и нищо друго. А зад тях се крие някаква съдба, някаква история. Любопитен факт е, че има двама-трима българи, отбеляза Радослав Симеонов. Единият от тях е лекарят на Трета опълченска дружина д-р Константин Везенков, "забравен в родината си", както посочи историкът.
Д-р Везенков е получил блестящо медицинско образование в Москва, бил е сред водещите лекари и е можел да се радва на една чудесна професионална кариера. Но избира да се сражава за свободата на България и се записва като опълченец. Участвайки в боевете на Шипка, той е бил не просто лекар, а ротен командир. Малко преди края на войната той умира от болест. Оказва се, че по-голяма част от тези военно-медицински чинове са починали от тиф, посочи Радослав Симеонов. Тифът и холерата са болестите на войните.
Книгата е резултат от съвместната работа на български учени - архивисти, историци, изкуствоведи, архитекти. Интересно е, че веднага след отпечатването й, архивите носят още информация по темата, което е възможност сборникът да бъде допълван, отбеляза още Радослав Симеонов. Според него е възможно да бъде създадено и второ издание с още нови и интересни факти.
Издание на сборника "Докторският паметник в София. Изследвания и документи“ беше дарено от гостите на премиерата - проф. д-р Нина Дюлгерова, проф. д-р Благовеста Иванова и Радослав Симеонов, на Регионална библиотека "Дора Габе" в Добрич. Книгата е първото официално публикувано изследване у нас, което събира уникални и неизвестни свидетелства, свързани с историята на монумента.
Жулиета НИКОЛОВА