Първа копка на новата тягова подстанция в Русе, която не използва елегаз
©
По думите на инж. Симеон Крайнев – ръководител на проекта от страна на фирмата изпълнител, новата тягова подстанция е важна не само за Русе, но и за железопътната инфраструктура в региона. Благодарение на проекта ще се осигури надеждно захранване на съседните жп възли, както и намаляване разходите за реактивна и капацитивна енергия на компанията. Дейностите включват и изграждане на система за управление и интегриране в съществуваща система за телеуправление и телесигнализация - SCADA, разположена в Горна Оряховица. По този начин ще отпадане необходимостта от постоянен оперативен персонал. Съоръжението се очаква да бъде най-модерното в района, изпълнявано до момента, като ще бъде свързано с контактната мрежа на НКЖИ. То включва и закрита разпределителна уредба, която ще бъде разположена в нова енергоефективна сграда.
Проектът ще позволи при бъдещата електрификацията на Дунав мост при Русе да се захрани контактната мрежа на моста, като по този начин ще бъде възможна електрическата връзка между Румъния и България. Тяговата подстанция в Източна промишлена зона ще бъде и първата в страната, в която всички съоръжения ще са несъдържащи елегаз SF6 /серен хексафлуорид/, който е силен парников газ и вреден за околната среда. Европейският съюз води политика за преустановяване на производството на апаратура, работеща с химичното съединение.
Тягова подстанция Русе е разположена по протежението на железопътната линия Русе - Каспичан - Варна. Линията е електрифицирана през 1983 г. с тягови подстанции Русе, Червена вода, Разград и Хитрино.
На откриването на обекта присъстваха началникът на общинския отдел "Инвестиционно проектиране“ арх. Пламен Христов, председателят на Управителният съвет на НКЖИ инж. Емилия Никова, ръководителят на проекта инж. Нина Постолова, както и представители на фирмата изпълнител.
В България има 54 тягови подстанции, като 30 от тях вече са модернизирани, а останалите се очаква да бъдат обновени до края на 2026 година. Съоръженията от този тип са пуснати в експлоатация преди повече от 50 години, като вече са в амортизирано състояние и с морално остарели технологии. Освен това те дават потенциални предпоставки за откази, течове на масло и замърсяване на атмосферата и почвата.